Джилда изтръпна в ужас. Тя отиде до него, хвана го за раменете и го разтърси силно.
Шеста глава
Когато Хари слезе в Парадайз Сити, на летището го чакаше ролса с Тото зад волана. Малкият японец беше като зашеметен. Щом Хари го попита за Лайза, той само поклати глава и промърмори:
— Лошо, лошо, лошо.
И това беше всичко, което Хари разбра от него.
Ролсът спря пред къщата и Хари изтича по стълбите. В алеята видя паркирани пет полицейски коли. А когато влезе във фоайето, то му се стори пълно с униформени и цивилни полицаи.
Капитанът от полицията Фред Таръл излезе от всекидневната и му се представи. Това не беше необходимо, защото Хари беше виждал често капитан Таръл на игрището за голф и беше чувал за него, че е високо квалифициран и надежден полицейски служител. Щом влязоха двамата във всекидневната, Таръл каза:
— Обирът и убийството са станали между единадесет вечерта и три часа сутринта. Това е най-близкото, което медицинската експертиза може да определи.
Хари седна. Все още се намираше в шок. Докато си палеше цигара, ръцете му трепереха.
— Как е станало?
— Доста загадъчни обстоятелства. Таръл приседна в един фотьойл. — В момента, мистър Луис, се опитваме да установим дали не е работа на някой вътрешен човек.
Хари настръхна и го погледна:
— Какво, по дяволите, искате да кажете!
— Всички от вашата прислуга са заподозрени в момента — тихо каза Таръл. — Проверихме всички врати. Ключалката на парадната врата, страничната врата и тази към вътрешния двор са сигурни и никой не ги е пипал. Един прозорец във вашия кабинет беше отворен. Изглежда е отворен, за да ни насочи, че убиецът е влязъл оттам, но ние сме убедени, че е отворен отвътре.
— Но никой от прислугата не би могъл.
— Почакайте за момент. Откога работи при вас медицинската сестра Хелгар?
— Но това е невероятно. Хелгар беше всеотдадена на съпругата ми.
— Откога работи тук.
— Откакто жена ми претърпя злополуката — две години.
— Има и друг малък проблем, мистър Луис. Сейфовете „Райсън“ са абсолютно обезопасени срещу обир. Аз познавам добре тези сейфове. Кой друг, освен вас знаеше как да го отвори и да обезвреди сигналното устройство.
— Жена ми, разбира се, и… Хелгар.
— Японецът или някой друг от прислугата?
— Не.
Таръл кимна.
— Сейфът е намерен отворен, когато Хелгар е открила убитата. Нали разбирате какво имам предвид. Това е много специален сейф. Който го е отворил, трябва да е знаел къде са скрити тайните бутони. Вече ги проверихме заедно с местния представител на фирмата „Райсън“ Хакет. Единствените, които биха могли да отворят сейфа, са Хакет, техникът, който го е поставил, вие и Хелгар. Сега проверяваме Хакет и техника. Ние ги познаваме добре. И двамата са първокласни специалисти и са категорично извън подозрение. — Таръл подръпна мустаците си. — Оставате вие и Хелгар. Вие сте били във Фриско, така че остава Хелгар.
— Не е тя. Хелгар не може да направи това — рече Хари. — Тя обожаваше Лайза?
Таръл повдигна масивните си рамене.
— От нещата, които чух за Огърлицата на Есмалди, ми се струва, че тя би могла да бъде много голямо изкушение.
Хари скочи на крака.
— Оставям тази работа на вас, капитане. Сега бих искал да видя съпругата си.
Таръл го погледна и отрицателно поклати глава.
— Не бих ви посъветвал да го правите, мистър Луис.
Знам какво чувствате, но не трябва да правите това. Хелгар я идентифицира. Картината е потресаваща. Това е едно много брутално, варварско убийство. Убиецът е ударил съпругата ви с малка бронзова статуя, която, както разбрах, е стояла във фоайето. Нанесени са няколко удара. Убиецът е целял смъртта й. Това не е гледка, която бих ви препоръчал.
Хари пребледня.
— Да… — изглеждаше така, като че ли всеки момент ще повърне. — Извинете ме. Ако ви потрябвам, аз съм в кабинета си — и той напусна стаята с бавни и несигурни крачки.
Веднага щом Хари излезе, в стаята влезе Фред Хес, шефът на отдел „Убийства“, нисък, пълен мъж със студени очи и рязък поглед.
— Нищо, шефе — рече той с тон, изразяващ погнуса. — Никакви отпечатъци от пръсти, никакви следи. Доктор Горли каза, че по убиеца трябва да са останали петна от кръв. Прегледах стаята на Хелгар — нищо. Прегледахме стаите и на останалите от персонала, и там — нищо. И въпреки това аз съм готов да се обзаложа, че това е работа на вътрешен човек. Отвореният прозорец го доказва. Защото без съмнение е отворен отвътре.