— Освен ако не е направено нарочно, за да ни убеди, че е работа на вътрешен човек — каза Таръл замислено.
Хес се почеса по главата.
— Да-а. Тогава как е влязъл убиецът? Освен това е знаел как да отвори сейфа. Какво мислиш за Луис?
— Той е бил във Фриско. Има желязно алиби.
— Да, но той има голяма полза от случилото се. Наследява милиони. Може да е наел някого да извърши убийството. Може да му е дал ключа на входната врата и да му е казал как се отваря сейфа.
Таръл помисли върху това и кимна утвърдително.
— Има нещо в това, Фред. Да. Ако Хелгар не е извършителят, то Луис е основният ни заподозрян. Хайде да поразровим в миналото му.
С изражение на доволство върху лицето мисис Лоуенстейн отпи от горещия лимонов сок с вода. След две седмици тя щеше да напусне клиниката, доволна и щастлива, че е свалила голяма част от излишната мас на старото си и изхабено тяло. Включи радиото, за да слуша новините в девет. Когато чу, че Лайза Луис е убита, че абсолютно сигурният сейф „Райсън“ е отворен и Огърлицата на Есмалди е открадната, тези новини така я шокираха, че няколко минути лежа неподвижна в леглото си. Дишаше с усилие и беше неспособна да мисли за каквото и да било. Тя никога не беше харесвала Лайза, но случилото се беше толкова ужасяващо, че тя се чудеше дали да не позвъни на Хари (когото също не харесваше), за да му поднесе съболезнования. Реши да не го прави. Но как са могли да разбият сейф „Райсън“?
Кръвта нахлу стремително в главата й. Щом са могли да разбият сейфа на Лайза, значи биха могли да разбият и нейния собствен сейф.
Тя грабна телефонната слушалка и набра номера на своята резиденция.
След няколко секунди Бейнс, икономът, й отговори.
— Бейнс? Чу ли за мисис Луис? Моите бижута на мястото ли са?
Бейнс току-що бе привършил с доста обилната си закуска и този въпрос му се стори крайно досаден и абсурден.
— Разбира се, госпожо! Вашите бижута са в сейфа.
— Знам това. Но и огърлицата на мисис Луис е била в сейфа, а е изчезнала! Бейнс, иди до сейфа да провериш! Отварял ли си го, откакто аз съм тук?
— Разбира се, че не, госпожо.
— Тогава веднага иди да провериш! Аз ще чакам на слушалката.
— Добре, мадам. — В своя тон на сподавено недоволство Бейнс успя да изрази отчасти своето отдавнашно мнение, че госпожата е истерична стара глупачка.
Четири минути по-късно, точно когато търпението на мисис Лоуенстейн се изчерпи напълно, Бейнс се върна на телефона. Гласът му звучеше колебливо и отчаяно.
— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, госпожо, но бижутата ви са изчезнали.
— Всичките ли? — изкрещя мисис Лоуенстейн.
— Страхувам се, че да, госпожо.
— Повикай полицията! Идвам веднага.
По същото време мисис Алек Джаксън, известен в миналото датски топмодел с все още запазена фигура, въпреки петдесет и двете си години, слушаше по радиото новините в пет часа, седейки на палубата на семейната яхта, закотвена в пристанището на Маями.
— Алек, чу ли това? — запита тя и спря транзистора.
Съпругът й, як шейсетгодишен мъж, който пиеше уиски на закуска, откъсна очи от финансовата колона на „Маями Таймс“ и я погледна намръщено.
— Какво да съм чул?
— Никога нищо не слушаш. Лайза Луис е била убита, а огърлицата й била открадната.
Джаксън остави вестника си и подсвирна с уста.
— Убита ли? Я виж ти! Не е чак толкова лошо, за Хари. Ще наследи всичките й пари.
— Алек! — Мона Джаксън беше възмутена. — Ти можеш ли да мислиш за нещо друго, освен за пари? Как не те е срам!
Джаксън направи примирителен жест с ръце:
— Не го взимай толкова навътре. — Знаеш, че е вредно за тебе.
— Крадците са разбили сейфа й. Той е същият като моя. Щом са могли да го разбият, значи биха могли да откраднат и моите бижута!
— О, за Бога! Нищо не се е случило на дрънкулките ти. — Джаксън се пресегна за чашата си. — Представи си само как Хари ще прибере всичките пари. Това са милиони. Удари кьоравото това момче.
— Как можеш да бъдеш толкова безсърдечен! Горката Лайза е убита!
— О, Мона, я по-спокойно. Много добре знаеш, че ти я мразеше. Нали само преди две вечери ми каза, че била двулична кучка.