На аерогарата пристигна точно когато самолетът от Фриско докосна пистата. Стюардесата му връчи плика със снимките. Хармас го прие и отдели малко време невинно да пофлиртува с нея. Хубавите момичета бяха неговата слабост, но все пак доста добре контролирана слабост.
От аерогарата се качи в колата си и отиде направо в офиса на „Сейфове Райсън“. Показа на Хакет двете снимки, които, щом ги зърна, веднага ги позна.
— Да, те са. Кои са тези хора?
— Според Мадокс тя е Мазната Плюска, а той е Джеси Графа. И двамата били опитни крадци на бижута.
— Значи вие смятате, че те са се добрали до моя архив?
— По всичко личи!
Хакет вдигна безпомощно ръце.
— Моите шефове много ще ме похвалят.
— Не се ядосвай! На всеки може да се случи.
Следващия, когото Хармас посети, беше Алан Фрисби. Той също идентифицира снимките. Доволен от себе си, Стийв подкара към Дирекцията на полицията. Хвърли снимките на бюрото пред Таръл и каза:
— Ето ги. И Хакет, и Фрисби ги разпознаха. Сега остава да намерим някакви доказателства против тях.
— Мисля, че намерих нещо. Искри на задоволство проблясваха в очите на Таръл.
— Току-що ни се обадиха от Вашингтон. Отпечатъците върху генератора принадлежат на някой си Джони Робинс. — После той разказа накратко биографията на Джони и заключи: — Склонен към насилие. Говорих с хората от „Рентакар Херц“. Те казаха, че опелът е бил откаран от мъж, отговарящ на описанието на Робинс. Говорих и с агента по недвижимото имущество, който е дал под наем вилата на семейство Шели. Той даде същото описание на техния шофьор.
— Това все още не е доказателство — каза Хармас.
— Вярно. Остава да ни се усмихне късметът. Получих разрешително за обиск. Ще отидем веднага и ще обърнем вилата с главата надолу. С малко късмет трябва да намерим все нещичко, с което да ги уличим.
— Ами ако не намерите нищо?
— Имаме достатъчно улики да арестуваме Робинс. Ще го докараме тук и ще го обработим. Може и да се огъне.
— Нещо против да дойда и аз?
— Разбира се, че не, заповядай! Ще ни бъде приятно.
Хармас последва Таръл към изхода, където чакаха Хес, Бейглър и Ленски. Шестима униформени полицаи вече се бяха настанили в една кола на полицейския паркинг.
Джони плуваше в широк кръг около Джилда. Тя се беше отпуснала по гръб във водата и лениво движеше само дланите на ръцете си, за да пази равновесие. Беше зареяла поглед в ясното синьо небе и усещаше как топлите слънчеви лъчи галят лицето й.
Джони се приближи към нея и се изправи във водата. Усещайки погледа му, тя се обърна към него и му се усмихна.
Бяха прекарали заедно една чудесна нощ. Първия път той я облада брутално и й причини болка. Но по-късно, в малките сутрешни часове, когато на хоризонта се появи червената дъга на слънцето, те се любиха така, както тя се надяваше, че могат да го правят двамата. Неговите бавни и нежни тласъци й причиняваха точно тази наслада, която тя винаги беше мечтала да усети от секса, но до този момент не беше преживяла с никой мъж. След като свършиха, Джони я прегърна с такава нежност и топлота, че Джилда едва повярва на очите си.
И сега, докато плуваха заедно, тя беше уверена в себе си, сигурна, че е постъпила правилно, като се е отдала на Джони. Погледът в очите му беше нов и съвсем различен, когато отвърна на нейната усмивка и каза:
— Хайде да се връщаме! Има два часа до вечеря. Искам те.
Тя постави мократа си ръка на рамото му.
— Аз също.
Плуваха бавно един до друг и когато достигнаха брега, тръгнаха хванати за ръка. Мокрият бял бански се беше прилепил плътно до тялото на Джилда и като я погледна, на Джони му се прииска да я сграбчи още тук и да я люби върху горещия пясък. Той стисна силно и болезнено ръката й. Но тази малка болка беше сладостна за Джилда, която прочете мислите му и отвърна, като на свой ред стисна неговата ръка.
— Хайде, по-бързо — каза тя и като се откъсна от него, затича нагоре по стълбите, потръсквайки мократа си коса, и се изкачи на терасата. Там спря рязко и сърцето й подскочи в гърдите, защото на бамбуковите столове, с лице към Марта бяха седнали четирима мъже. Зад тях стояха петима полицаи. Те бяха облегнати небрежно на перилата на терасата, но си личеше, че бяха нащрек. Джони я докосна по гърба и тя почти подскочи. Той я отмести внимателно настрана и излезе на терасата. Отиде до Марта, която приличаше на огромна купчина безжизнена плът, с поглед на уплашен заек, вторачен в капитан Таръл.