Пусна огърлицата в джоба си и стана. Докато вървеше към вратата, внезапно чу изтрополяване. Това беше звук от нещо тежко, падащо на земята.
Изведнъж го обхвана паника. Да не би да е дошла полицията? Или някой се е промъкнал в апартамента? Не, не беше нищо такова. Звукът идваше от спалнята, където беше Таня. Какво ли правеше тя? Тогава Хари чу един немного силен звук, от който косата на тила му настръхна. Това беше странно гърлено изпъшкване.
Той се спусна презглава по коридора и отвори рязко вратата на спалнята. Спря за миг на прага. Таня лежеше до леглото, с лице към пода.
— Таня?
Тя направи едва забележимо движение. Хари се спусна към нея, хвана я за раменете и я обърна. Тя се просна отпуснато по гръб. От тялото й стърчеше дървената дръжка на един кухненски нож.
— Таня!
Клепачите й се повдигнаха и тя го погледна, после очите й се замъглиха и останаха неподвижни завинаги. Той хвана дръжката на ножа и го издърпа от тялото й. Веднага рукна силна струя кръв, която обля ръцете и обувките му. Хари се дръпна назад.
Тези замъглени, невиждащи очи му говореха, че тя е мъртва. Тресейки се цял, той пусна ножа на пода. Видя, че кръв има и по ръкавите, и по цялото му сако.
Единственото, което му идваше в главата, беше да се махне от това място, да избяга далече. Той избърса набързо ръце в носната си кърпа, хвърли я и напусна апартамента.
Стийв Хармас, който наблюдаваше изхода, видя излизащия Хари, целия в кървави петна, измъкна се бързо от колата си и тръгна към него.
— Ей, ти!
Хари го погледна с широко отворени очи, огледа се и побягна. Но в паниката си се насочи в най-лошата посока. Втурна се да пресече оживената магистрала. Една движеща се бързо кола нямаше никакъв шанс да го избегне и връхлетя върху му с над седемдесет мили в час. Хари излетя високо във въздуха и когато падна на платното, следващата кола го прегази.
Това беше краят на Хари Луис.
Ал Барни допи бирата, постави чашата върху масата и въздъхна доволно.
— И така, господине, това е всичко. Знаете ли, стана късно. Време е за вечерята ми.
— А какво стана с бандата? — попитах аз.
Той повдигна месестите си рамене.
— Още са на топло. Чух, че Марта била свалила шестдесет фунта.
— А Джони?
— Не можаха да му лепнат обвинението в убийство. Като намериха Огърлицата на Есмалди в джоба на Хари, предположиха, че Хари и Таня са убили Лайза и после са се скарали за огърлицата. Накрая решиха, че той е убил Таня и тъкмо се е измъквал с огърлицата, когато го блъсна колата. От цялата работа най-много спечели Мадокс. Беше много доволен. Джони го осъдиха на пет години затвор.
— А Джилда?
— Нея на две години. Сигурно всеки момент ще излезе.
— А Огърлицата на Есмалди?
— Взеха си я от Музея за ювелирни изкуства. Там много й се тълпели да я гледат.
Ние се погледнахме в очите и Ал каза усмихнат.
— Знам какво си мислиш, господине. Познавам по очите ти. Мислиш си, че ти разказвам куп лъжи. Ей така си ги редиш: „Откъде накъде тоя тлъст къркач ще знае разни работи, дето ченгетата не ги знаят? Как е разбрал, че Хари не е убил Таня?“ — Ал се оригна лекичко, без да престава да се усмихва.
— Както ви казах, аз съм винаги с едно ухо допряно до земята. Хората ми разказват разни неща, който не казват на ченгетата. Анна Уо е моя стара дружка. Тя подслушала всичко, което станало в любовното гнезденце на Хари, и ми го каза. Това да си остане между нас. Всичко вече е минало и заминало. Няма смисъл да се казва на полицията.
Той вдигна поглед към Сам и му направи специален знак с повдигане на вежди и намигване. Сам донесе сметката. Аз я платих, като му дадох и бакшиш.
Ал стана тежко от стола си.
— Радвам се, че се запознахме, господине. Сега всеки да си отива при своя казан за вечеря. Ако пак ви потрябва някаква информация за тоя град, знаете къде да ме намерите.
Аз плъзнах по масата една петдесетдоларова банкнота в посока към него и Ал я грабна, както гущер лапва муха с език.
— Тъжна история, а? — каза той.
— Да, тъжна история — отговорих и си тръгнах.