Предишният човек, с когото беше работил, вярваше, че старецът е от Айдахо, беглец от миньорските войни в Кьор д’Алейн1. В очите изследващия щеше да се представя за организатор, борил се на страната на доброто за стачниците в Чикаго. Как беше ослепял с едното око? По същия начин, както беше и окуцял, в стълкновения със силите на реда в Колорадо Сити, или като личен бодигард на Големия Бил Хейуърд от Западната миньорска федерация, или от огнестрелна рана, след като губернатори бе повикал на помощ Националната гвардия. Позлатените лаври на онези, които повече от всичко искаха да направят света едно по-добро място и имаха куража да се борят за убежденията си.
Едрият мъж извади еднометрово стоманено длето и го задържа, а старецът го почука няколко пъти, докато длетото се вклини здраво в гранита. След това му върна чука.
— Заповядай. Кевин. А сега побързай.
— Сигурен ли сте, че ако взривим тунела, момчетата в главния проход няма да пострадат?
— Залагам си живота. Между нас и тях има поне двайсет стъпки солиден гранит.
Историята на Кевин се повтаряше отново и отново из целия Запад. Роден беше за фермер. Родителите му бяха изгубили земята си благодарение на банката, така че се бе отправил към сребърните мини и бе работил там, докато не го бяха уволнили заради изказвания в защита на профсъюза. Оттам бе започнал да обикаля из страната с товарните влакове в търсене на препитание и неведнъж си беше патил от силите на реда в железопътните компании. В борбата си за по-високи надници му се бе случвало полицията да го напада и удря с тояги. Имаше дни, в които главата го болеше толкова силно, че едва успяваше да мисли. Но по-зле беше в нощите, когато го налягаше отчаянието, че никога няма да си намери постоянна работа, нито дори покрив над главата си, какво остава за момиче, с което да създаде семейство. Тъкмо в една от тези нощи мечтата на анархиста бе успяла да го изкуши.
Динамитът „артилерията на пролетариата“, щеше да направи светът едно по-добро място.
Кевин замахна с чука, като го държеше с две ръце. Наби длетото на поне трийсет сантиметра навътре.
Спря да си поеме дъх и да се оплаче от инструмента:
— Не мога да ги въртя тези стоманени чукове. Прекалено много отскачат. Ти ми дай на мен един добър чугунен чук.
— Използвай отскачането. — Сакатият грабна чука с изненадваща пъргавина, замахна леко, използва яките си китки, за да издигне стоманата едновременно с отскачането, замахна още веднъж с едно-единствено грациозно движение и отново удари длетото. — Накарай го да работи за теб. Ето, довърши ти… Добре. Много добре.
Изсякоха еднометрова дупка в камъка.
— Динамит — каза старецът, който бе оставил Кевин да носи всичко уличаващо в себе си, в случай че копоят на железопътната компания проявеше желанието да ги претърси. Кевин извади трите бледо червени пръчки изпод ризата си. Върху всяка от тях с черно мастило беше отпечатано името на производителя: ВУЛКАН. Сакатият ги натика една след друга в дупката.
— Детонатор.
— И сте абсолютно сигурен, че нито един работник няма да пострада?
— Гарантирано.
— Нямам нищо против да гръмнем големите клечки право в ада, но онези мъже там — те са на наша страна.
— Макар още да не го знаят — отговори цинично сакатият старец.
Прикачи детонатора, който щеше да избухне с достатъчна сила, за да накара самия динамит да избухне на свой ред.
— Фитил.
Кевин внимателно размота бавно горящия фитил, който бе скрил в шапката си. Метър от конопената прежда, напоена с фин барут, щеше да изгори за около деветдесет секунди — трийсет сантиметра за половин минута. За да им подсигури поне пет минути, докато се изтеглят на безопасно разстояние, старецът размота три и половина метра от фитила. Допълнителният метър щеше да покрие евентуалните разлики в консистенцията и нивото на влажността.
— Искаш ли ти да драснеш клечката? — подметна небрежно. Очите на Кевин горяха като на момченце по Коледа:
— Може ли?
— Ще проверя дали теренът е чист. Само не забравяй, имаш пет минути да се изтеглиш. Не се размотавай. Палиш и тръгваш… Чакай! Какво беше това?
Преструвайки се, че е чул нещо, той се извъртя светкавично и изтегли наполовина острието от ботуша си.
Кевин се хвана на измамата и приближи ръка до ухото си. Но всичко, което успя да чуе, беше далечният грохот на пробивните машини в главния тунел и воя на вентилаторите, изхвърлящи спарения въздух от сервизната отсечка и вкарващи пресен отвън.