Гън извика силно:
— Мисля, че си поръча калифорнийско вино.
— Следващото ще бъде бурканче горчица — измърмори Джордино.
— Той трябва да се опитва да ги заблуждава, докато ни оставят на мира.
Върху борда на канонерката лицата на Матабу и Кету изразяваха учудване от това, че Пит им говори на някакъв неразбираем език. Последният му запас от думи на френски попадна в целта:
— Не разбирам суахили. Ще опитате ли на английски?
Матабу стоеше на мостика с нарастващо раздразнение. На него му липсваше чувство за хумор и той отговори на развален английски, който Пит можа да дешифрира с голяма мъка:
— Аз съм адмирал Пиер Матабу, командващ военния флот на Бенин — обяви той помпозно. — Спрете машините и се пригответе за проверка. В противен случай ще издам заповед да ви взривят.
Пит застана смирено и замаха с две ръце, сякаш поздравяваше:
— Да, да, не стреляйте, моля ви, не стреляйте.
Кокпитът6 на „Калиопа“ доближаваше до кърмата на канонерката на Матабу. Пит спазваше само достатъчна дистанция между двата съда, за да бъде невъзможно за някого, пък бил той и олимпийски скачач на дължина, да се прехвърли при тях. Двама моряци хвърлиха въжета към кила и кърмата на яхтата, управлявана от Пит, но той не направи никакво движение, за да ги хване.
— Завържи въжетата! — нареди Кету.
— Твърде далече са — отвърна Пит. Той вдигна ръка и направи полудъга. — Задръж. Ще заобиколя.
Без да чака отговор, той освободи приготвения тротил под седалката си и обърна румпела така, че спортната яхта бавно изви на 180 градуса около кърмата на канонерката, преди да се изправи и да мине от отсрещната страна на корпуса й. Сега двата кораба бяха на паралелен курс, киловете сочеха течението на реката. Пит забеляза с определено задоволство, че 30-милиметровите картечници не са насочени достатъчно добре, за да поразят кокпита на „Калиопа“.
Матабу погледна Пит, очите му се разшириха, триумфалната усмивка започна да изчезва от дебелите му устни. Кету не можеше да се освободи от някакво лошо предчувствие. Лицето му беше посивяло. Спокойно, все още маневрирайки, Пит изчакваше, докато бойната куличка с ракетите, където бе Джордино, застане на една линия с машинното отделение на канонерката. Държейки едната си ръка на руля, той държеше другата при освободените тротилни гранати, вързани на сноп, изчаквайки удобния момент да ги взриви срещу противника. В същото време разговаряше по микрофона, окачен на врата му:
— Ударете хеликоптера пред нас. Канонерката е до борда. Господа, време е за шоуто. Да им го покажем.
Докато Пит говореше, Джордино пусна една малка торпедна ракета право срещу хеликоптера, която попадна точно в резервоара с гориво. Гън пусна в действие двете „М16“ автоматични картечници право срещу екипажа на 30-милиметровите картечници на канонерката. В това време Пит хвърли във въздуха много близо до кораба на Матабу снопа гранати. Взривът бе оглушителен и корабът се оказа извън строя.
Матабу никога не се беше подготвял за такъв ужасен спектакъл. Струваше му се, че небето и земята са се слели в някакъв невероятен катаклизъм.
— Белите копелета ни изиграха — крещеше Кету, пожълтял от гняв. Той сочеше юмрук към „Калиопа“ и нареждаше: — Заредете оръжията!
— Твърде късно — извика измъчено Матабу.
Адмиралът беше паникьосан и съкрушен, замръзнал неподвижно, очакваше своя край от оръжията на Гън. Той беше изпаднал в неочакван шок. Съзнанието му просто не можеше да възприеме, че има насреща си въоръжен кораб, маскиран като невинна спортна яхта, която му нанесе такъв отблъскващ удар, че превърна неговия удобен малък свят в ужас. Той беше учуден и от отличната тактика на съпротива. Хората му бяха извън строя. Адмиралът разбираше, че е обречен да умре. Той усети това, когато от спортната яхта беше изстреляна още една торпедна ракета. Същата попадна точно в машинната зала на неговия кораб, преди да експлодира.
13.
Летящи късове метал и пушек раздираха въздуха. Хвърчаха перки, спасителни лодки, човешки трупове. За няколко секунди настъпи необичайна тишина над реката, прекъсвана само от лекото пукане от горящия на повърхността на водата газьол. След това, сякаш от дълбините на ада, се чу един агонизиращ глас, който се сля с шума на водата:
— Западни помияри! — крещеше Кету. — Вие ми избихте екипажа.