Така че свещената архитектура просто приема и доразвива космологичната символика, която присъства в структурата на примитивните жилища. На свой ред човешкото жилище е било хронологически предшествано от временното „свещено място“, от временно осветеното и космизирано пространство (виж австралийците ашилпа). С други думи, всички символи и ритуали, отнасящи се до храмовете, градовете, къщите, произлизат в крайна сметка от първоначалния опит за свещеното пространство.
Храм, базилика, катедрала
В големите източни цивилизации — от Месопотамия и Египет до Китай и Индия — Храмът е получил ново и важно преосмисляне: той е не само imago mundi, но и земно възпроизвеждане на трансцендентен модел. Юдаизмът е възприел това палеоориенталско виждане за Храма като копие на небесен архетип. Тази идея е може би една от последните интерпретации, които религиозният човек е направил върху първоначалния опит за сакралното пространство, противопоставено на профанното. Нека се спрем накратко на перспективите, разкрити от това ново религиозно схващане.
Да припомним същността на проблема: Храмът представлява imago mundi, защото Светът, бидейки творение на боговете, е свещен. Но космологичната структура на Храма води до нова религиозна преоценка: истинско сакрално място, дом на боговете, Храмът постоянно освещава Света, защото едновременно го пресъздава и съдържа в себе си. В крайна сметка именно благодарение на Храма Светът е осветен в своята цялост. Каквато и да е степента на нечистота, Светът бива постоянно пречистван чрез светостта на светилищата.
От онтологичната разлика, която все повече се налага между Космоса и неговия осветен образ, Храма, се поражда една друга идея: светостта на Храма е защитена от всяка земна поквара, тъй като архитектурният му план е творение на боговете и следователно се намира при тях, на Небето. Трансцендентните модели на храмовете се радват на духовно, ненакърнимо, небесно съществуване. По божия милост човек успява за миг да зърне тези модели и след това се опитва да ги възпроизведе на Земята. Вавилонският цар Гудеа вижда в съня си богиня Нидаба, която му показва плочка, упоменаваща благоприятните звезди, а друг бог му разкрива плана на Храма. Сенахериб изгражда Ниневия според „проект, установен от незапомнени времена в Небесната конфигурация“. Това не означава само, че „небесната геометрия“ е направила възможни първите строежи, а най-вече, че архитектоничните модели, намирайки се на Небето, участват в ураническата19 сакралност.
За израелския народ моделите на дарохранителницата, на свещените съдове и на Храма са били създадени от Яхве за вечни времена и Яхве ги е разкрил пред своите избраници, за да бъдат възпроизведени на Земята. Към Мойсей се обръща със следните думи: „И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове — така да направите“ (Изход, 25: 8–9). „Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината“ (Изход, 25: 40). Когато Давид дава на сина си Соломон плана на Храма, на дарохранителницата и на всички съдове, той го уверява, че „Всичко това е писано от Господа… както Той ме е вразумил по всичките работи на постройката“ (Първа книга Паралипоменон, 28: 19). Следователно той е видял небесния модел, създаден от Яхве в началото на времената. Това заявява и Соломон: „Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил“ (Премъдрост Соломонова, 9: 8).
Небесният Йерусалим е бил създаден от Господ заедно с Рая, следователно in aeternum20. Градът Йерусалим бил само приблизително повторение на трансцендентния модел: той можел да бъде осквернен от човека, но моделът му бил ненакърним, бидейки извън Времето. „Съграденото сред вас сега не е това, което биде разкрито чрез Мен, това, което бе готово още когато реших да създам Рая и което разкрих на Адам преди греха му.“ (Откровение на пророк Варуха, II, IV: 3–7).
Християнската базилика, а по-късно и катедралата възприемат и продължават цялата тази символика. От една страна, още от християнската античност църквата е замислена като повторение на небесния Йерусалим; от друга, тя възпроизвежда Рая или небесния свят. Но космологичната структура на свещената постройка продължава да съществува в християнското съзнание: вижда се ясно във византийската църква например. Четирите вътрешни части на църквата символизират четирите основни посоки. Вътрешността на църквата е Вселената. Олтарът е Раят, който се намира на Изток. Императорският портал на самото светилище се е наричал „Райска порта“. През Пасхалната седмица тази врата остава отворена по време на цялата служба; смисълът на този обичай се обяснява ясно в Пасхалния канон: Христос се е възнесъл от гроба и ни е разтворил Райските двери. Западът, обратно, е областта на скръбта и мрака на смъртта, на вечната обител на мъртвите, които очакват възкръсването на телата и Страшния съд. Средата на сградата е Земята. Според разбирането на Kosmas Indikopleustès21 Земята е четириъгълна и ограничена от четири стени, увенчани със свод. Четирите вътрешни части на църквата символизират четирите основни посоки. Като образ на Космоса византийската църква едновременно олицетворява и освещава Света.
19
От
21