Годишно повтаряне на космогонията
Космогоничният мит разказва как се е появил Космосът. Във Вавилон, по време на церемонията акиту, която се провеждала в последните дни на годината и в първите дни на Новата година, тържествено рецитирали „Поема на Сътворението“, Енума елиш. Чрез ритуалната рецитация пресъздавали отново битката между Мардук и морското чудовище Тиамат, която се е състояла ab origine и която, посредством крайната победа на бога, сложила край на Хаоса. Мардук създал Космоса от разкъсаното тяло на Тиамат, а човека — от кръвта на демона Кингу, главен съюзник на Тиамат. Както ритуалите, така и произнасяните по време на церемонията фрази ни доказват, че честването на Сътворението е представлявало наистина пресъздаване на космогоничния акт.
В действителност битката между Тиамат и Мардук е била разигравана от две групи фигуранти — обред, който откриваме при хетите, отново в рамките на драматичния сценарий за Новата година, при египтяните и в Рас Шамра. Борбата между двете групи фигуранти повтаряла прехода от Хаос към Космос, пресъздавала космогонията. Митичното събитие отново ставало настоящо събитие. „Нека да продължава да побеждава Тиамат и да съкращава дните му!“ — възкликвал свещенослужителят. Битката, победата и Сътворението се случвали в същия този момент, hic et nunuc30.
Понеже Новата година е пресъздаване на космогонията, тя съдържа в себе си възобновяване на Времето от неговото начало, тоест възстановяване на първоначалното, на „чистото“ Време, което е съществувало в момента на Сътворението. Поради тази причина в чест на Новата година се извършвали „пречиствания“, прогонване на греховете и демоните или просто принасяне на изкупителна жертва. Защото не става въпрос само за действителното прекратяване на определен интервал от време и за началото на друг интервал (както например си го представя съвременният човек), а също така и за унищожаване на изминалата година и на изтеклото време. Такъв е всъщност и смисълът на ритуалните пречиствания: изгаряне, отменяне на греховете и грешките на индивида и на цялата общност, а не обикновено „пречистване“.
На празника Науроз — персийската Нова година — се чества денят, в който се е състояло Сътворението на Света и на човека. Арабският историк Албируни казва, че в деня на Науроз се извършвало „възобновяване на Сътворението“. Царят обявявал: „Ето един нов ден от един нов месец от една нова година: трябва да възобновим онова, което времето е изхабило.“ Времето е изхабило човека, обществото, Космоса и това разрушително Време е профанното Време, самото времетраене: то е трябвало да бъде унищожено, за да се впише отново митичният момент, когато светът е започнал да съществува, потопен в „чисто“, „силно“ и сакрално време. Унищожаването на изтеклото профанно Време се извършвало чрез ритуали, които означавали своего рода „край на света“. Гасенето на огньовете, връщането на душите на умрелите, обществените безредици от типа на сатурналиите31, сексуалната разпуснатост, оргиите и т.н. символизирали изпадането на Космоса в Хаоса. През последния ден от годината Вселената се разтваряла в първоначалните Води. Морското чудовище Тиамат, символ на мрака, на аморфното, на непроявеното, възкръсвало и се превръщало в заплаха. Светът, който бил съществувал по време на цялата година, действително изчезвал. Тъй като Тиамат отново бил тук, Космосът бил премахнат и Мардук бил принуден да го създаде още веднъж, след като отново победял Тиамат.
Значението на периодичното пропадане на света в хаотична форма било следното: всички „грехове“ от годината, всичко омърсено и изхабено от Времето било унищожавано във физическия смисъл на думата. Със своето символично участие в унищожаването и новото създаване на Света човекът също бил създаван отново; той се прераждал, защото започвал ново съществуване. С всяка Нова година човекът се усещал по-свободен и по-чист, понеже се освобождавал от бремето на грешките и греховете. Той възвръщал героическото време на Сътворението, едно сакрално и „силно“ Време; сакрално, защото е било преобразено от присъствието на боговете; „силно“, защото това е било истинското и изключително Време за най-гигантското сътворение, което някога се е извършвало: това на Вселената. Символично човекът се превръщал в съвременник на космогонията, присъствал на създаването на Света. В античния Близък изток той участвал дори активно в това създаване (двете антагонистични групи, изобразяващи Бога и морското Чудовище).
31