Никога бог или Герой на културата не е разкривал профанен акт. Всичко, което боговете или Прародителите са направили, тоест всичко, което митовете разказват за тяхната съзидателна дейност, принадлежи на сакралното и следователно участва в Битието. Обратно, всичко, което хората правят по своя собствена инициатива, без митичен модел, принадлежи на профанното: това е празна и илюзорна дейност, в крайна сметка — нереална. Колкото човек е по-религиозен, толкова повече разполага с модели за пример за своето поведение и дейност. Или колкото е по-религиозен, толкова повече се вписва в реалното и по-малко рискува да се изгуби в неслужещи за пример „субективни“ и всъщност заблуждаващи действия.
Съществува една страна на мита, на която трябва да се обърне особено внимание: митът разкрива абсолютната сакралност, защото описва съзидателната дейност на боговете, разбулва светостта на тяхното творение. С други думи, митът разказва за разнообразните и понякога драматични нахлувания на свещеното в света. Поради тази причина при много примитивни народи митовете не могат да бъдат рецитирани където и когато и да е, а само по време на ритуално по-богатите сезони (есен, зима) или в интервала на религиозните церемонии, с една дума — в сакрален отрязък от време. Нахлуването на свещеното в света, разказано от мита, реално създава света. Всеки мит показва как дадена реалност е започнала да съществува независимо дали става въпрос за цялата реалност, Космоса, или определена част: остров, растителен вид, човешка институция. Описвайки как нещата са започнали да съществуват, митът ги обяснява и индиректно отговаря на един друг въпрос: защо те съществуват? „Защо“ винаги върви заедно с „как“. И това е така поради простия факт, че разказвайки как нещо се е родило, митът разкрива нахлуването на свещеното в Света — решаваща причина за всяко реално съществуване.
От друга страна, тъй като всяко създаване е божествено дело и следователно бликване на сакралното, то също така представлява и нахлуване на съзидателна енергия в Света. Всяко сътворение изригва от една цялостност. Боговете създават от излишък на мощ, от преливане на енергия. Сътворението се извършва поради свръхизобилие на онтологична субстанция. Затова митът, който описва тази свещена онтофания36, тази победоносна проява на цялостното съществуване, се превръща в модел за пример за всички човешки дейности: единствено той разкрива реалното, свръхобилното, ефикасното. „Трябва да правим това, което боговете правеха в началото“, повелява един индийски текст („Шатапатха Брахмана“ VII, 2; I, 4). „Така правеха боговете, така правят хората“, добавя „Таитирия Брахмана“ (I, 5; IX, 4). Тъй че главната задача на мита е да „определи“ моделите за пример на всички ритуали и на всички значими човешки дейности: хранене, секс, труд, обучение и т.н. Държейки се като напълно отговорно човешко същество, индивидът имитира примерните жестове на боговете, повтаря техните действия независимо дали става въпрос за обикновена физиологична дейност, като хранене, или за обществена, икономическа, културна, военна активност.
В Нова Гвинея много митове разказват за дълги морски пътешествия, като по този начин предават „модели на съвременните мореплаватели“, но също така и модели за всички останали дейности, независимо дали се отнася за любов, война, риболов, предизвикване на дъжд, или каквото и да било… Разказът дава прецеденти за всеки отделен момент от строежа на кораб, за необходимите сексуални табута и т.н. Капитанът, който тръгва по морето, олицетворява митичния герой Аори. Той носи костюма, който Аори обличал според мита; лицето му е почернено като неговото, а в косите си има масур, подобен на онзи, който Аори е взел от главата на Ивири. Той танцува върху лодката и разтваря ръце, както Аори разгъвал крилата си… Един рибар ми каза, че когато отивал да лови риба (със своя лък), се възприемал като самия Киававия. Не молел за благоразположението и помощта на този митичен герой, а се идентифицирал с него.
Символиката на митичните прецеденти се открива и в други примитивни култури. Във връзка с каруките в Калифорния Дж. П. Харингтън пише: „Всичко, което правеше карукът, се извършваше, защото според вярванията иксареявите са му дали пример за това в митичните времена. Иксареявите били хората, населяващи Америка преди идването на индианците. Съвременните каруки не знаят как да предадат тази дума и предлагат преводи като «принцовете», «вождовете», «ангелите»… Те останали с тях само колкото да ги научат и да установят всички обичаи, като всеки път казвали на каруките: «Ето как ще правят хората». Техните действия и думи все още се предават и цитират в магическите формули на каруките.“
36