Образец на кръщението
Отците на Църквата не са пропуснали да се възползват от някои предхристиянски и всеобщи значения на водната символика, като свободно ги обогатяват с нов смисъл, позовавайки се на историческото съществуване на Христос. Според Тертулиан („Кръщението“, Ш-V) водата е била най-напред „седалище на божествения Дух, който тогава я предпочитал пред другите елементи… Тази първоначална вода е родила живота, така че да не се чудим, ако по време на кръщението водата продължава да дава живот… Всички видове вода поради древната привилегия, която им е отредена още в началото, участват прочие в тайнството на нашето освещаване, след като Бог вече ги е призовал. И след като били призовани, Светият Дух се спуснал от Небето, спрял се над водите, осветил ги с присъствието си и по този начин те се сдобили с властта да освещават на свой ред… Те, които облекчавали телесните болки, сега лекуват душата; те, които давали временно спасение, сега възраждат вечния живот…“
„Старият човек“ умира чрез потапянето във водата и се ражда ново, възстановено същество. Тази символика е великолепно изразена от Йоан Златоуст, който, говорейки за символната многозначност на кръщението, казва: „То представлява смъртта и погребването, животът и възкресението… Когато потапяме главата си във водата, като в гроб, старият човек е потопен, погребан цял; когато излизаме от водата, новият човек се явява същевременно.“
Както видяхме, тълкуванията на Тертулиан и Йоан Златоуст са в пълен унисон със структурата на водната символика. Все пак в християнската преоценка на Водата се появяват нови елементи, свързани с една „история“, в дадения случай със Светата История. Преди всичко кръщението се представя като слизане във водната бездна за двубой с морското чудовище. Това слизане има свой модел: потапянето на Христос в Йордан, което същевременно е било слизане във Водите на Смъртта. Както пише Кирил Йерусалимски, „драконът Бегемот, според Йов, се намирал във Водата и Йордан изтичал в пастта му. И тъй като трябвало да отсече главите на дракона, Иисус слязъл във Водата и здраво го привързал, за да придобием силата да стъпваме върху скорпионите и змиите.“
След това идва преоценката на кръщението като повторение на Потопа. Според Юстин Христос, като нов Ной, излязъл победоносно от Водата, станал предводител на раса. Потопът, също както и кръщението, изобразява слизането в морските дълбини. „Така че Потопът е картина, довършена от кръщението… Както Ной се е сблъскал с Морето на Смъртта, което е унищожило грешното човечество, и е изплувал от него, така и новопокръстеният слиза в кръщелния купел, за да срещне и победи в последна битка морския Дракон.“
Но все във връзка с кръщелния обред Христос се поставя успоредно с Адам. Паралелът Адам-Христос заема значително място в теологията на Свети Павел. „Чрез кръщението, твърди Тертулиан, човек отново става подобен на Бога“ („Кръщението“, V). За Кирил „кръщението не е само очистване от греховете и прошка при приобщаването, но и antitypos43 на Страданието на Иисус.“ Кръщелната голота също има ритуално и метафизическо значение: това е захвърляне на „старата дреха на покварата и греха, която кръстеният съблича подир Христос, същата, която Адам облякъл след греха“, но освен това и завръщане към първоначалната невинност, към положението на Адам преди грехопадението. „О, чудно нещо! — пише Кирил. — Вие бяхте голи пред очите на всички, без да изпитвате срам. Защото всъщност вие носехте в себе си представата за първия Адам, който е бил гол в Рая, без от това да изпитва срам.“
Въз основа на тези няколко текста можем да си дадем сметка за смисъла на християнските нововъведения: от една страна, Отците са търсили връзки между двата Завета; от друга, те показали, че Иисус наистина е изпълнил обещанията, дадени от Бог на народа на Израил. Но важно е да отбележим, че тези нови преоценки на кръщелната символика не противоречат на всеобщо разпространената водна символика. В тях можем да открием всичко: в множество традиции съществува връзката Ной-Потоп-катаклизъм, унищожаващ цялото „човечество“ („общество“), с изключение на един човек, който става митичен Праотец на ново човечество. „Водите на Смъртта“ са лайтмотив в древноизточните, азиатските и океанийските митологии. Водата може да „убива“: тя разтваря, унищожава всяка форма. Точно поради това е богата на „кълнове“, творец. Символиката на кръщелната голота също не е привилегия на юдео-християнската традиция. Ритуалната голота олицетворява пълнотата и целостта; „Раят“ предполага липса на „дрехи“, тоест липса на „изхабяване“ (архетипен образ на Времето). Всяка ритуална голота съдържа безвременен морал, райска представа.