Чудовищата от бездните се срещат в множество традиции: героите, посветените слизат в пастта на бездната, за да се сблъскат с морските чудовища; това е изпитание, типично за инициацията. Разбира се, в историята на религиите съществуват много варианти: понякога драконите са пазители на „съкровище“, видим образ на сакралното, на абсолютната реалност; ритуалната (инициационната) победа над чудовището пазител е равносилна на сдобиване с безсмъртие. За християнина кръщението е освещаване, защото е било установено от Христос. Но то също така подхваща и ритуала за изпитание при инициация (битка с чудовището), за смъртта и за символичното възкръсване (раждането на новия човек). Не твърдим, че юдаизмът и християнството са „заели“ тези митове или символи от религиите на съседните народи; това не е било необходимо: юдаизмът е наследник на праистория и на дълга религиозна история, в която всички тези мотиви вече са съществували. Дори не е било нужно даден символ да бъде запазен „буден“, в неговата цялост, от юдаизма. Достатъчно е било група образи от до-Мойсеевите времена да оцелеят, често незабелязано. Подобни образи и символи били в състояние, в независимо кой момент, да придобият мощна религиозна актуалност.
Универсалност на символите
Някои Отци на първозданната църква разбрали ползата от връзката между предложените от християнството и всеобщите за човечеството символи. Обръщайки се към тези, които отричат възкръсването на мъртвите, Теофил Антиохийски прибягва до знаците (tekhmena) във великите космически ритми, които Господ ни е предоставил: сезоните, дните и нощите: „Няма ли възкресение за семената и плодовете?“ Според Климент Римски „денят и нощта ни показват възкресението; нощта си отива, денят настъпва; денят си отива, нощта пристига.“
За християнските апологети символите са били натоварени с послания: те показвали сакралното чрез редуване на космическите ритми. Откровението, получено чрез вярата, не унищожавало дохристиянските значения на символите: то само добавяло в тях нова стойност. Разбира се, за вярващия този нов смисъл затъмнявал останалите: само той преоценявал символа, превръщал го в откровение. Важно е било възкресението на Христос, а не „знаците“, които можели да се разчетат в космическия живот. Въпреки това новата преоценка, в известен смисъл, е била обусловена от самата структура на символиката; дори би могло да се каже, че водният символ очаквал изпълването на своя дълбок смисъл от новите значения, привнесени от християнството.
Християнската вяра се опира на едно историческо откровение: въплъщаването на Бог в историческото Време, което осигурява в очите на християнина валидността на символите. Но всеобщата водна символика не е била премахната, нито осакатена вследствие на историческите (юдейско-християнски) интерпретации на кръщелната символика. С други думи: Историята не успява да промени коренно структурата на архаичната символика. Историята постоянно прибавя нови значения, но те не разрушават структурата на символа.
Всичко това става разбираемо, ако не забравяме, че за религиозния човек Светът винаги проявява една свръхестествена валентност, че разкрива една разновидност на свещеното. Всеки космически фрагмент е „прозрачен“: неговият начин на съществуване е огледало на отделна структура на Битието, а оттам и на сакралното. Винаги трябва да имаме предвид, че за религиозния човек свещеността е пълно проявление на Битието. Разкриванията на космическата сакралност са в известна степен първични: те са се случили в най-отдалеченото религиозно минало на човечеството и нововъведенията, внесени по-късно от Историята, не са успели да ги отменят.
Terra Mater44
Един индиански пророк, Смохала, вожд на племето уанапум, отказвал да обработва земята. Смятал, че е грях да нараняваме или да разрязваме, да разкъсваме или да дерем „нашата обща майка“ чрез земеделски работи. И добавял: „Искате да работя земята? Ще забия ли нож в гърдите на майка си? Но тогава, когато умра, тя не ще ме приеме вече в своята гръд. Искате да копая и да вадя камъни? Ще обезобразя ли плътта и, за да стигна до костите? Та тогава вече не ще мога да вляза в тялото й, за да се родя отново. Искате да режа тревата и да продавам сеното и да забогатея като Белите? Но как бих посмял да отрежа косите на своята Майка?“