Тези антропокосмически уподобявания ни интересуват най-вече, доколкото са „кодове“ към различни екзистенциални ситуации. Казахме, че религиозният човек живее в „отворен“ свят и че, от друга страна, неговото съществуване е „отворено“ към Света. Това означава, че той има достъп до безкрайно много опити, които бихме нарекли „космически“. Подобни опити също са религиозни, защото Светът е сакрален. За да успеем да ги разберем, трябва да си припомним, че основните физиологични функции могат да станат тайнства. Има ритуално ядене и храната се възприема по различни начини според различните религии и култури: продуктите или се считат за свещени, или за дар от божеството, или са приношение за боговете на тялото (както например в Индия). Видяхме, че сексуалният живот също е сведен до ритуали, а оттам — уподобяван както на космически явления (дъжд, засяване), така и на божествени действия (йерогамия Небе—Земя). Понякога бракът се възприема на три нива: индивидуално, социално и космическо. Например при омаха селището е разделено на две половини, наречени съответно Небе и Земя. Брак може да се осъществи само между двете противоположни страни и всяка сватба повтаря първоначалната hieros gamos: съюз между Земята и Небето.
Подобни антропокосмически уподобявания и най-вече последвалата обредност на физиологичния живот са запазили цялата си жизненост дори и в най-високоразвитите религии. Ще се ограничим само с един пример: сексуалната връзка като ритуал е придобила голямо значение в индийския тантризъм56. Индия блестящо ни показва как един физиологичен акт може да бъде преобразен в ритуал и как, надскачайки ритуалистичната епоха, същият акт би могъл да се възприеме като „мистична техника“. Възклицанието на съпруга в „Брхадараняка Упанишад“: „Аз съм Небето, ти си Земята!“, идва, след като съпругата се е превърнала във ведически жертвеник (VI, IV, 3). При тантризма жената олицетворява пракрити (Природата) и космическата Богиня, Шакти, докато мъжът се идентифицира с Шива — неподвижния и спокоен чист Дух. Сексуалният съюз (майтхуна) е преди всичко обединяване на тези два принципа — Природата-космическа Енергия и Духа. Както се твърди в един тантристки текст: „Истинският сексуален съюз е съюзът на върховната Шакти с Духа (атман); всичко друго са плътски връзки с жени“ („Куларнава Тантра“, V, 111–112). Вече не се касае за физиологичен акт, а за мистичен ритуал; партньорите не са човешки същества, а са „откъснати“ и свободни като богове. В тантристките трудове постоянно се подчертава, че става въпрос за преобразяване на плътския опит. „Чрез същите действия, заради които някои горят милиони години в Ада, йогинът достига своето вечно спасение.“ В „Брхадараняка Упанишад“ (V, XIV, 8) се твърди: „Този, който знае това, какъвто и грях да изглежда, че върши, е чист, неостаряващ и безсмъртен.“ С други думи, „този, който знае“, разполага със съвсем различен опит в сравнение с профанния. Това означава, че всеки профанен опит може да бъде преобразен, изживян в друг, отвъдчовешки план.
Индийският пример ни показва до каква „мистична“ изтънченост би могла да стигне обредността на физиологичните органи — широко присъстваща на всички нива на архаичните култури. Трябва да отбележим, че оценяването на сексуалността като начин за участие в сакралното (в Индия — за достигане на свръхчовешкото състояние на абсолютна свобода) крие опасности. В самата Индия тантризмът е довел до някои извратени и позорни церемонии. На други места, в примитивния свят, ритуалната сексуалност се придружавала от най-различни оргийни форми. Индийската практика всъщност ни разкрива един вече недостижим в десакрализираното общество опит: опита за осветения сексуален живот.
Тяло—дом—Космос
Отбелязахме, че религиозният човек живее в „отворен“ Космос и че е „отворен“ към Света. Под това трябва да се разбира: а) че той общува с боговете; б) че участва в сакралността на Света. Анализирайки структурата на свещеното пространство, установихме, че религиозният човек може да живее само в един „отворен“ свят: индивидът желае да се разположи в „центъра“, там, където съществува възможност за общуване с боговете. Жилището му е микрокосмос; тялото му впрочем също. Уподобяването къща-тяло-Космос се е наложило твърде рано. Ще се спрем малко повече на него, защото ни показва в каква насока архаичните религиозни стойности могат да бъдат интерпретирани от по-късните религии и дори философии.
56