Непознатата, чужда, незаета (което често означава незаета от „нашите“) територия все още е част от флуидната и обитавана от зли духове модалност на „Хаоса“. Заемайки я и най-вече настанявайки се в нея, човекът символично я превръща в Космос чрез ритуално повтаряне на космогонията. Това, което ще стане „нашият свят“, трябва предварително да бъде „създадено“, а всяко сътворение има един модел: Сътворението на Вселената от боговете. Когато скандинавските колонизатори завладяват Исландия (Ланд-нама) и разработват земите й, те не считат това за нещо изключително, нито за човешко и земно дело. Тяхната работа е просто повторение на изначалния акт; преобразуването на Хаоса в Космос чрез божествения акт на Сътворението. Облагородявайки пустеещата земя, те просто повтарят делото на боговете, които са организирали Хаоса, придали са му структура, форми и закони.
Независимо дали става въпрос за разработване на запустяла земя, или за завладяване и окупиране на вече заселена с „други“ човешки същества територия, ритуалното встъпване във владение непременно трябва да повтори космогонията. Във вижданията на архаичните общества всичко, което не е „нашият свят“, все още не е „свят“. Една територия става „своя“ само като се „сътвори“ наново, тоест като се освети. Това религиозно отношение към непознатите земи се е запазило дори на Запад, до зората на модерните времена. Испанските и португалски „конкистадори“ са встъпвали във владение на териториите, които са откривали, в името на Иисус Христос. Издигането на Кръста освещавало областта и в известна степен било равносилно на „ново раждане“: чрез Христос „древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Послание до Коринтяни, 5:17). Новооткритата земя била „обновена“, „отново сътворена“ чрез Кръста.
Освещаване на място: повторение на космогонията
Важно е добре да се разбере, че космизацията на непознати територии винаги е освещаване: с организирането на пространството се повтаря делото на боговете. Вътрешната връзка между космизация и освещаване е засвидетелствана дори и при елементарните нива на култура, например при австралийските номади, чиято икономика е все още на стадия на беритбата и дребния лов. Според преданията на ашилпа, едно от племената арунта, божественото същество Нумбакула е „космизирало“ в митичните времена тяхната бъдеща територия, създало е техния Прародител и е положило основите на порядките им. От ствола на една акация Нумбакула изваял свещения стълб (каува-аува) и след като го намазал с кръв, покачил се по него и изчезнал в Небето. Стълбът представлява космична ос, защото именно около него територията става обитаема, преобразува се в „свят“. Оттук и съществената ритуална роля на свещения стълб: по време на своите странствания ашилпа го носят със себе си и според неговия наклон определят в коя посока да се движат. Това им позволява постоянно да сменят место-обиталището си, без да излизат от „своя свят“, и същевременно да са във връзка с Небето, където е изчезнал Нумбакула. Счупването на стълба представлява истинска катастрофа; в известен смисъл това е „краят на Света“, връщане към Хаоса, Спенсър и Гилън ни осведомяват, че според един мит, ако свещеният стълб се счупи, цялото племе изпада в ужас и членовете му се скитат известно време, докато накрая не седнат на земята и не се оставят на смъртта.
Този пример чудесно илюстрира едновременно космологичната функция на ритуалния стълб и неговата сотериологична10 роля: от една страна, каува-аува възпроизвежда стълба, използван от Нумбакула за космизиране на света, а от друга, благодарение на него ашилпа считат, че могат да общуват с небесната област. Така че човешкото съществуване е възможно единствено благодарение на това постоянно общуване с Небето. „Светът“ на ашилпа се превръща наистина в техен свят само при условие, че възпроизвежда организирания и осветен от Нумбакула Космос. Не може да се живее без „отвор“ към трансцендентното, с други думи, не може да се живее в „Хаос“. Щом контактът с трансцендентното се прекрати, съществуването на света става невъзможно и ашилпа се оставят на смъртта.
10
От