В крайна сметка установяването на дадена територия означава нейното освещаване. Когато това установяване не е временно, както при номадите, а постоянно, както при уседналите, то предполага вземане на жизненоважно решение, което обвързва съществуването на цялата общност. Да се „настаниш“ на определено място, да го организираш, да живееш там — това са редица дейности, които предполагат екзистенциален избор: изборът на Вселена, която човекът е готов да приеме, „сътворявайки“ я. И така, тази „Вселена“ е винаги копие на Вселената образец, създадена и населявана от висшите същества: по този начин човекът участва в сакралното творение на боговете.
Свещеният стълб на ашилпа „поддържа“ техния свят и осъществява връзката с боговете. Тук срещаме прототипа на един космологичен образ, получил широко разпространение: този на космическите стълбове, които поддържат Небето и същевременно отварят пътя към висшите сфери. Келтите и германите, чак до приемането на християнството, запазват култа към подобни ритуални стълбове. В Chronicum laurissense breve11, писан към 800 г., се казва, че по време на една от своите войни срещу саксите (772 г.) Карл Велики заповядал да бъде разрушен храмът и отсечено свещеното дърво на техния „прославен Ирменсул“ в Ересбург. Родолф от Фулда (към 860 г.) уточнява, че тази прочута колона е „Вселенската колона, която поддържа почти всяко нещо“ (universalis columna quasi sustinens omnia). Същия космологичен образ откриваме у римляните (Хораций, „Оди“, III, 3), в древна Индия — в лицето на скамбха, космическия Стълб („Ригведа“, 1,105; X, 89, 4; и т.н.), но също така и при обитателите на Канарските острови и дори в толкова отдалечени от евроафроазиатския район култури като тази на куакиутъл (Британска Колумбия) и нада от Флорес (Индонезия). Куакиутъл вярват, че меден стълб пронизва трите космически нива (долния свят, Земята, Небето): там, където прониква в Небето, се намира „Вратата на Горния свят“. Видимият образ на този космически Стълб в Небето е Млечният път. Но Вселената, която е творение на боговете, е възприета и възпроизведена от хората в подобаващ на тяхното положение мащаб. Axis mundi12, която се вижда в Небето в лицето на Млечния път, е овеществена в култовата къща като сакрален стълб. Той представлява кедрово стъбло, дълго десет-дванадесет метра, чиято по-голяма част излиза през покрива на ритуалния дом. Стъблото играе основна роля в церемониите: именно то придава на култовата къща космична структура. В ритуалните песни тази къща бива наричана „нашия свят“, а кандидатите за посвещаване, които живеят в нея, заявяват: „Аз съм в Центъра на Света… Аз стоя до Стълба на Света“ и т.н. Същото уподобяване на космическия Стълб със свещения стълб и на ритуалния дом с Вселената срещаме при нада от Флорес. Жертвеният стълб се нарича „Небесен Стълб“ и се счита, че поддържа Небето.
„Центърът на Света“
Възгласът на новопосветения куакиутъл: „Аз съм в Центъра на Света!“ ни показва ясно едно от най-дълбоките значения на сакралното пространство. Там, където чрез йерофания се е извършило прекъсване на нивата, в същото време се е получило отваряне нагоре (към божествения свят) или надолу (към долните земи, към света на мъртвите). Трите космически нива — Земя, Небе, долни земи — са се свързали. Както видяхме, тази връзка понякога се изразява с образа на вселенската колона, axis mundi, която едновременно свързва и поддържа Небето и Земята и чиято основа е дълбоко в долния свят (наричан „Ад“). Подобна космическа колона може да се разположи само в центъра на Вселената, тъй като целият населен свят се простира около нея. Изправени сме пред поредица от религиозни схващания и космологични образи, взаимно обвързани и съчленени в „система“, която може да се нарече „система на Света“ на традиционните общества: а) свещеното място представлява прекъсване на еднородността на пространството; б) това прекъсване се символизира от „отвор“, чрез който е възможно преминаването от една космическа област в друга (от Небето към Земята и vice versa: от Земята към долния свят); ) връзката С Небето неизменно е представена чрез определен брой образи, като всички се позовават на axis mundi: стълб (universalis columna), стълба (стълбата на Иаков), планина, дърво, лиана и т.н.; г) около тази космична ос се простира „Светът“ (= „нашият свят“), следователно оста се намира „в средата“, на „пъпа на Земята“, тя е Центърът на Света.