Арно Беренд
Салонен разговор
Закъснявах умерено. Никой не очаква титулярката на нова дисциплина да идва навреме. Преди да вляза в залата подръпвам подгъва на малката черна рокля без ръкави и за последно подреждам естествено кафявите си къдрици. Съвършена съм, доколкото е възможно. Танцът може да започне.
Вляво от входа, подредени в прегледни и неестествени групички, заети с принудени разговори са дамите и господата от всички специалности — филолози, геолози, философи, медици, теолози, педагози, атрактивно натъпкани в смокинги и парчета оскъдна коприна. Кимат си любезно. И гледай ти: Нина е в западния център на всеобщото внимание. На изток е катедрата за оратора. Златна коса, направена на кичури, роклята с пайети, дълбоко изрязана от двете страни, с още по-златен основен цвят.
— Тази вечер изглеждате ослепително — разтапя се шефът ми и един от шестте ми актуални обожатели, които директно се осмеляват да демонстрират мъжкия си интерес. Останалите господа регистрират присъствието ми, обмислят частична промяна в курса, докато не се подплашат от академичната ми тежест, като че ли това са реални килограми. Нина, към която при всяко разминаване трябва да се обръщаме с „госпожо доктор“. Ах, скъпи нейни студенти от мъжки пол, какво ви се готви! И с нея си кимваме любезно, прехвърляйки с усмивка конкуренцията между областите на науката и на желанията. Знам как ще шушукат щом отмина.
— Виж, госпожа Хондрахек. Тя си е блестящ учен, а и добре изглежда, но винаги е така отнесена, все страни, такава една безпомощна. Да й бяхме казали направо, че е тук основно заради лекциите на популярна тематика, с които привличаме странични посетители…
Официалните речи за юбилея на университета са вече произнесени. Държавни секретари, градски съветници, директори и управители на фондации вече са започнали да се изнудват един друг за пари, да се очароват и омайват, раздават се постове, плетат се интриги, с пълното съзнание, че тази вечер те са света, властта, която движи всичко. И сред всички тях стои той, едър и недодялан, с увиснали глава и рамене, привел леко русата си глава, все още пълната догоре чаша с шампанско в отпуснатата ръка, воднисто сините му очи с копнеж се взират на запад. Стои така открито, че евентуалното ми приближаване не може да бъде случайно. Тогава какво? Смело напред!
— Мисля, че още не са ни представяли официално един на друг — като че ли това би бил непростим и очевиден пропуск. Но той не се оставя да бъде хванат натясно и изтръгва учтива усмивка.
— Рикарда Хондрахек — продължавам аз. — Факултет 5.
— О! — казва той. Навреме забелязва, че съм подала дясната си ръка за поздрав. Здрависва се малко по-силно, като че ли този обичай не му е добре познат. — Дегенхард — му хрумва накрая, — Фолкер Дегенхард.
Не беше чак толкова трудно, ми се щеше да му отговоря. Внезапно пак обръща плахия си и тъжен поглед на запад. Виждайки характерния благороден нос толкова внезапно обърнат в профил, у мен се събуди впечатлението, че с това движение би могъл да пори вълните като морски хищник към жертвата си. Повече не го оставям да ме пренебрегва. Имам си план.
— Както чух, Вие сте експерт по латиноамериканска история.
— Хм — получавам в отговор. Най-накрая се принуждава да ме приеме за събеседник. — Да, особено на Перу преди завладяването му от испанците, империята на инките — акцентът му е особен, проточва гласните и добавя по едно едва загатнато „х“ на неподходящи места, като че ли иска да каже „заХвладяване“. Фолкер Дегенхард — типично тевтонско име…
— Колко интересно — уверявам го аз. Раменете му потъват още малко. Стандартният отговор, но не му оставя големи надежди за бързо приключване на разговора. — Как се ориентирахте точно към тази област?
Стъписва се. Отпива бързо и нервно от чашата.
— Бих казал, че темата сама ме намери.
За пръв път в очите му проблясват насмешка и оживление, полъх на самочувствие.
— Веднага щом започнах да се занимавам с това, започнах да се чувствам като у дома си в империята на инките.
Изръмжава нещо неясно и саркастично. След това се връща към позата на благовъзпитания разговор.
— Тази култура е била дисциплинирана, държала е много на почтеността и благоприличието, била е най-добре организирана, напредничава и открита към другите култури. Архитектурата и е била гениална — модерна и красива, умерена, но елегантна. Имало е великолепие и явно демонстриране на богатство, но само в столицата, само по определени подходящи поводи. Не вярвайте на глупостите за човешки жертвоприношения.
Той поклати глава и хвърли бегъл пренебрежителен поглед на околните.