— Такива е имало само в случаи на абсолютна нужда, когато наистина не са знаели какво да предприемат.
— Сигурно вие можете да си представите по-добре от всеки друг тук как е изглеждал животът им тогава.
Дълъг слисан и интензивен поглед, като че ли току що бях предрекла и познала прераждането на Рамзес III.
— Всъщност, възнамерявам да напиша роман за това.
Това изказване му помага пак да намери нишката.
— Исторически роман?
— Роман за един алтернативен свят, сигурно знаете, от сорта на това, какво би се случило, ако Наполеон би умрял на 12 години от сифилис или Александър Велики би доживял 120 години.
— Поразително, обичам такива! — една бърза лъжа. Трябва да продължавам да бръщолевя, за да прикрия, че не познавам нито един автор или заглавие. — Там сигурно става дума за това, че културата на инките я има и до днес.
— Да, точно така, и тя е преминала насам — кратко колебание, — през… през Атлантика, вместо ние да сме отишли на запад — без въодушевление от самия себе си, без да се е размечтал видимо. Той е тъжен, докато разказва за проекта си.
— Интересно! Кой е в центъра на събитията?
— Един млад „майстор на земята“. Ние бихме го нарекли физик.
— Мой колега!
Той смутено се усмихва.
— Да. Той живее точно тук, в централната провинция Атахуала.
Неразбиращият ми поглед не остава без последствие.
— Така съм нарекъл този континент. Десетият Сапа инка, т.е. владетел, разделил първоначалната империя между синовете си Хуаскар и Атахуалпа, при което Хуаскар получил трона в Куско, а Атахуалпа — малко парченце на север. Всичко останало така, докато Атахуалпа не обединил отново империята със сила. Това било през 1532, около 100 години преди инките да предприемат завоевателните си походи през Атлантика и 60 години преди да откраднат тайната на барута от китайците. Завладяната от инките Европа се отрекла от родината, и когато хората се сещат за този период, я наричат Атахуала или „малката империя“. Родината се нарича Хуаскала, или „голямата империя“. Тя бързо изостава икономически след Атахуала, вече сама, защото се заела със завладяването на Северна Америка. През вековете инките от Атахуала се издигнали до владетели на целия свят. Те установяват столицата си първо в Лондон, после в Париж и най-накрая остават тук, във Франкфурт, понеже в църквата Паулскирхе са били короновани императорите на Свещената римска империя. Теоретично, те би трябвало да са владетели на цяла Европа. Навсякъде инките умело използвали обичаите на другите култури, дори в Перу. Скоро в техния език започнали да наричат Франкфурт „Града на северното слънце“. Навсякъде наоколо правят терасирани поля, както и около други градове, разгъват растерна мрежа на пътищата из цялата страна, издигат слънчеви телеграфи, реформират административното деление, армията, правораздаването и администрацията. Добавят изобретяването на хоросана в строителното си изкуство и издигат великолепни храмове на слънцето. Добивите на реколтата се повишават. Цялата империя започва да функционира много по-добре от преди. Скоро всички деца започват да говорят езика на инките. Съпротива продължава да има само в областите, които не са били особено цивилизовани преди завладяването — в Ирландия, Испания, Бавария, източна Русия.
— Фантастично, как сте измислили всичко това! А какво се случва в този свят с вашия млад физик, онзи… ъъ… Майсторът на земята?
— Влюбен е — извинителна хлапашка усмивка. — На всекиго се случва. Не е много оригинално, в неговия свят също, особено ако се замислите в кого се е влюбил.
— В кого? — питам аз учтиво.
— В Девица на слънцето — той прави пауза, като че ли това би трябвало да ми говори нещо. Само че не ми говори. — Може да се каже, че те живеели в манастирите. Те приготвяли най-фините материи от вълната викуня1 за одеждите на Сапа инка и на висшата аристокрация. В епохата на масовото производство това е било само ритуална дейност. И не би се налагало владетелят да прави рекламации на продукцията им.
В гласа му се промъкна горчивина, която нямаше нищо общо с измислената история.
— Тя сигурно изглежда много добре, бих казала, много екзотично.
— Е, да, но по-скоро не екзотична. Тя е руса, заради което е много почитана сред инките, понеже те гледат на този цвят на косата като на подарък от бога на слънцето Инти.
— Руса?
— Да, те и двамата са руси — опасявам се, че е прекалено стандартно. Тя е от род пряк потомък на местните, които са се сдобили с привилегии заради красотата си. Той е мелез, получен от смесването на местните жители и завоевателите.
— Тогава той би трябвало да изглежда като вас. Струва ми се, че носът ви е по индиански благороден.
1
Викуня (Vicugna vicugna) е един от двата вида диви южноамерикански камилоподобни, които живеят в най-високите части на Андите. От тях може да се добиват малки количества извънредно фина вълна, защото животните може да се стрижат едва на всеки три годни. От 1974 са защитен вид и днес наброяват около 125 000.