Той се стяга.
— Не се притеснявайте за мен. Да, размишлявах дали да не се върна и да поправя вредите или пък да измисля нещо съвсем различно. Но мисля, че е така, както казвате вие. Всъщност никога не би се променило нещо.
Изпълненият му с копнеж поглед се връща от запад обратно към мен.
— Е, добре — казвам. — Мисля, че и в бъдеще ще се срещаме, за да… обменяме опит.
— Има ме в телефонния указател — отвръща кратко той.
— А сега моля да ме извините — обръщам се да си вървя, но се връщам още веднъж. — Може би следващият път трябва да опитате с чернокоса или брюнетка. Ще е по-здравословно за всички нас. Последно саркастично кимване от негова страна и аз го изключвам окончателно от зрителното ми поле.
Няма никакъв смисъл да оставам за тържеството. Прекалено съм замаяна, за да започвам тепърва нов разговор.
Отвън пиколо в ливрея с видимо удоволствие докарва мерцедеса ми, модел 48-ма. Откритото спортно купе с тапицерии от червена кожа е единственият ми грях, който съм си позволила с моята преподавателска заплата. Колата блести като чисто нова, а е на шест години. Пиколото ми подава ключа усмихнат и с поклон. Давам му пет райхс марки2, качвам се и потеглям към централната част на града. На север от хоризонта по разписание се задава цепелинът Хинденбург3 и отива към Берлин. Вестникарчета с кепета размахват първите вестници. Крещят заглавията, в които става дума за президента на Ваймарската република4 — Гьорделер5 и за влизането на САЩ в Обществото на народите. И тогава през нощното небе профучава малко петънце светлина. Сега в балната зала физиците ще си гледат часовниците и после триумфално ще сочат през стъкления покрив към небето. С тяхна помощ всички ще се отдадат на спомени, как са разработили този или онзи измервателен уред, който сега обикаля света на борда на първия изкуствен спътник на земята „Кеплер 1“, най-новото достижение на немския изследователски дух.
Усмихвам се вътрешно. Детска игра в сравнение с хроноскопията! Те все още не са забелязали какви фантастични възможности съм им дала в ръцете. А няма и да забележат. Време е да се сложи край на неразборията. Просто манипулирането на миналото и твърде опасно. Дегенхард, или както и да се е наричал в неговия свят, е живото доказателство. Той вече веднъж е използвал полето. Измервателните уреди в лабораторията точно ми показаха кои настройки е променил, за да може да използва съоръжението ми. Само не знаех дали случайно си е поиграл с превключвателите, или е съзнавал какво върши. Сега съм сигурна. Възможно е. Мога да се върна в 1917-та и посредством хроноскопска телепатия да отклоня Алберт Айнщайн от идеята да се занимава с темата време. Така условно бих отнела почвата под краката на хроноскопията и светът би станал по-сигурен.
Въздишам. Затова, че отдавам труда на живота си за сигурността на тази времева алтернатива, мога да си позволя да си изпълня едно малко желанийце. Да се изтриват цели цивилизации е друго нещо. В сравнение с това, аз имам предвид един съвсем мъничък проект. Това никой не може да ми го откаже, наистина никой! Какво би се променило, ако на някакво бойно поле един френски артилерист в точно определен момент изстреля един снаряд повече или по-малко? На кръстовището пред мен един полицай регулира движението и с белите си ръкавици ми дава знак да спра. Докато чакам, отварям дамската ми чанта и за хиляден път изваждам в ръка изрезката от съобщението със загиналите. Кому пречи, ако всички тези мъже се върнат вкъщи при семействата си, вместо да измрат като добитък из окопите? За хиляден път прехвърлям списъка: Фридрихс, Теодор; Голц, Вернер; Хитлер, Адолф; Хондрахек, Карл-Йозеф… И както винаги очите ми здраво се впиват в последното име. Да, още тази вечер ще ида в лабораторията и ще спася живота на загиналия ми преди 32 години баща, него и другарите му! Полицаят пропуска колата ми. Сменям скоростта и чувствам непозната еуфория в мен. Да, без съмнение ми предстоят по-добри времена!
3
Дирижабълът „Хинденбург“ е построен през 1936 г. в Германия и с дължината си от 245 м е най-големият пътнически летателен съд от този вид. Името му е дадено в чест на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Първият полет на дирижабъла е на 4 март 1936 г.
4
Ваймарската република е период от историята на Германия (1919–1933), когато страната се управлява от смесена форма между президентска и парламентарна република.
5
Карл Фридрих Гьорделер — виден немски политик от късните години на Ваймарската република. Член на Немската национална народна партия и един от инициаторите на конспирация за свалянето на Хитлер от власт. Един от хората, които подготвят управлението на Германия в годините след националсоциализма.