Той обича всеки, чиято душа отнема, и изпитва страст и емоции, които един умствено ограничен полицай не може дори да си представи. Някой ден хората ще разберат колко нежен и добър е той. Ако той трябваше да умре, би се надявал да си отиде именно по този начин. Просто да затвори очи една приятна вечер и да се унесе в сън, без да подозира, че Смъртта е дошла да го вземе.
Включва радиото и настройва на новините, докато кара. Ослушва се дали говорят за него. Не казват нищо. Какво облекчение. Това означава, че няма да го търсят, няма да пречат на делото му. Анонимността е неговата защита; така Бог му дава своето одобрение – или благословия, ако искате. Смята, че това се дължи на неговия МО. Модус операнди – неговият метод на действие. Странно как латинските фрази са запазили актуалността до наши дни. Фрагменти от минала цивилизация, прелетели през векове и континенти и пренесени до наквасените с кръв улици в Града на ангелите.
Когато минава покрай кварталната си църква, младият мъж намалява и се прекръства. Инстинктивно прошепва още думи на латински, още останки от отминали столетия:
– In nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti.2
Ритъмът на думите го успокоява. Той ги повтаря отново и отново в главата си – като очаровано малко дете камък в ръката си. После – любимата си фраза: Dominus tecum, Бог с теб. Изрича тези две думи различно от всяка друга, която е произнасял.
Те означават много повече от другите. Трябва да се изричат тихо, ясно, бавно, със страхопочитание. В крайна сметка, това бяха последните две думи, които чуваше всяка от жертвите му.
2 В името на Отца и Сина, и Светия Дух (лат.) – б. пр.
12
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС
Когато Ник прави следващото си международно обаждане, в Калифорния часът е осем вечерта, а в Гордънс Бей, Сидни – два следобед. Докато набира номера, зарежда на монитора карта от Гугъл. Увеличава изгледа от красивия австралийски полуостров, покрай удивителната плажна ивица около резервата „Дънингам“ и парк „Бъндок“, после към високия бряг на север, с бляскавите имения на мултимилионерите.
Този път Дилан Джейкъбс лично вдига телефона си, но не звучи много успокоен от медитацията и топлия климат.
– Джейкъбс! – изръмжава раздразнен.
– Господин Джейкъбс, обажда се Ник Каракандес. – Гласът на полицая е спокоен и добронамерен. – Бих искал първо да потвърдите, че вие сте Дилан Джейкъбс, съпругът на холивудската сценаристка Тамара Джейкъбс.
– Защо се интересувате, господин Кукуригос?
– Каракандес, лейтенант Каракандес, от полицията на Лос Анджелис.
– Да, аз съм Дилан Джейкъбс. Тамара ми е съпруга. – В гласа му личи агресивност. – Защо ме безпокоите, лейтенант?
– За съжаление, трябва да ви съобщя, че на плажа Манхатън е открито тялото на жена. От снимките изглежда, че е Тамара.
– Мили Боже! Не може да...
– Господин Джейкъбс, съжалявам, че ви се обаждам така, но работя в отдел „Убийства“ и обстоятелствата около смъртта ѝ изглеждат подозрителни.
– Не мога да повярвам – запелтечва Джейкъбс. – Не е възможно! Сигурни ли сте, че е Тамара?
Ник се опитва да прецени тона на другия мъж и решава, че звучи искрено.
– Сигурни сме, господин Джейкъбс, доколкото можем да сме сигурни без разпознаване от близък човек.
От самото начало нещо го гложди и той решава да го изясни още сега:
– Господин Джейкъбс, изслушах всички съобщения на домашния телефон на съпругата ви и въпреки че е била неоткриваема повече от двайсет и четири часа, никое от обажданията не е от вас.
Джейкъбс издава продължителна въздишка:
– С Тамара не си говорим много, детективе. Чуваме се може би веднъж седмично. Понякога по-рядко. Отчуждихме се един от друг още преди години. Аз живея тук, в Сидни, с партньора си – говорили сте с него.
Сега вече Ник разбира ситуацията – богат семеен мъж в есента на активния си живот решава да излезе на светло. Заради жена си обаче се съгласява да поддържа хетеросексуалната фасада възможно най-дълго.
– Господин Джейкъбс, след няколко минути служител от полицията на Нов Южен Уелс ще дойде у вас и ще ви покаже снимка, която сканирахме и му изпратихме по електронната поща. За нас е необходимо официално да потвърдите дали това е съпругата ви. Разбирате ли?
– Да – със стоически глас отговаря Джейкъбс. – В такъв случай има ли шанс да сте сгрешили?
– Малко е вероятно. Разпознаването е по-скоро формалност.
– Ооо...
– Много съжалявам за загубата ви и че се налага да правим това. Помолих полицаят да ви зададе няколко въпроса, които може би ще ни помогнат да открием виновника за смъртта на съпругата ви. Ще се справите ли?