N = R.Fp.ne. f1. fi. fc. L
Беше формулата, изведена преди десетки години, за определяне на примерното число на развитите технологични цивилизации, които човек можеше да се надява да срещне в своята галактика. Променливите величини в нея даваха реалистични значения, съответстващи на нивото на научната мисъл по това време. Величината N се определяше от седем коефициента:
R. — средната скорост на образуване на звездите в галактиката (приписано значение — 10 в година);
fp — процент на звездите, притежаващи планети (около сто процента);
ne — средно число планети във всяка звездна система, с пригодна за живот среда (коефициента го бяха приели за единица);
f1 — процент на тези планети, на които действително се развива живот (около сто процента);
fi — процент на тези планети, на които се развива разумен живот (десет процента);
fc — процент на тези планети, на които съществува развита техническа цивилизация (десет процента);
L — продължителност на съществуване на промишлена цивилизация (по оценките — десет милиони години).
Тези цифри даваха за N — количеството на развити цивилизации в галактика Млечен Път, следващата прогноза: десет на шеста степен. Милион. През всичките първи години на разочарование, съпрузите Джилет лелеяха в душите си тази формула. Но търсеха не развита цивилизация, а живот. Каквато и да е негова форма. След около шест години от началото на отлитането от Земята, те бродеха по сухата пясъчна повърхност на студена планета, която се въртеше около малко и хладно слънце.
— Не виждам никакви развити цивилизации — каза Джесика и започна да разбърква прахта с тежката ръкавица на своя скафандър.
— Няма никакви — съгласи се мъжът й. — Не забелязвам лавка за продажба на хамбургери.
Небето беше с цвят на ръждив пурпур и на Лесли не му харесваше да гледа към него. Той наведе очи, наблюдавайки как Джесика рови с пръсти из безжизнената прах.
— Знаеш ли? — рече тя. — Тази формула утвърждава, че поне една планета ще бъде пригодна за живот.
— Много от тях нямат — сви рамене Джилет. — Но формулата също така утвърждава, че животът е способен да се зароди на всяка планета и в края на краищата, това ще стане. Може би когато са избирали коефициентите на своите променливи, те са били прекалено оптимистично настроени.
— Навярно — разсмя се Джесика и издълба в прахта малка ямичка. — Аз продължавам да се надявам, че ще се натъкнем на мравки или червеи…
— Само не тук, скъпа — отвърна й Джилет. — Да тръгваме, време е да се връщаме.
Тя въздъхна и стана, после двамата се върнаха към десантния катер.
— Всичко е напразно — каза Джесика, когато вече възнамеряваха да излетят. — Бях дала пълна свобода на въображението си и се бях приготвила тук да видя каквото и да е. Например играещи кристали или мислещи облаци. Но не очаквах такъв поврат на събитията.
Десантния катер прониза тънкия атмосферен слой и полетя към кораба, който стоеше на орбита.
— Ученият трябва да е готов на всичко — отбеляза тъжно Джилет. — Но аз съм съгласен с теб. Опитът опровергава предсказанията по твърде плашещ начин.
Джесика разкопча предпазния колан и тежко въздъхна.
— Бих казала, че от гледната точка на математиката, това е слабо вероятно. Тази вечер възнамерявам отново да погледна формулата и да съобразя коя от променливите разваля всичко.
— Вече съм го правил много пъти — поклати глава Джилет. — Каквото и да промениш, все пак резултатът силно ще се отличава намереното от нас. По-точно, от това, което не намерихме.
На хилядите планети, които те посетиха, не се оказаха даже такива прости организми като водорасли или протоплазма, да не говорим за разумен живот. Техните биохимични датчици не намериха нищо, което да указва в това направление — например сложен протеин. Само скали и прах, безжизнени водоеми и вятър.
На сутринта, както той предсказа, планетите се оказаха на своите места. Бяха пет и се въртяха около скромна звезда от тип G3, която не се отличаваше много от земното слънце. Той произнесе в микрофона на корабния компютър:
— Кръщавам звездата с името Ханибал, а планетите с имената Хък, Том, Джим, Беки и Леля Поли. Да продължим обследването.
Приборите на кораба можеха да извършат необходимите измервания, но Джилет не се доверяваше на мнението им, по отношение на живота. Той бе длъжен сам да отговори на този насъщен въпрос.
Планетата Хък представляваше кълбо от никел и желязо с ръждиво-червен цвят и беше изпъстрено с кратери. Беше горещо, сухо и мъртво. Том беше по-голям, по-тъмен и по-хладен, но също бе пострадал от удари и изглеждаше също толкова мъртъв. Джим приличаше на Земята; обкръжаваше го атмосфера с прилични размери, която се състоеше от азот и кислород, диапазонът на температурите му се движеше между –30 и +50°С, а на повърхността на планетата имаше голямо количество вода. Но животът на нея отсъстваше — както на каменистата, прашна суша, така и в солената, наситена от минерали вода. В нея нямаше нищо, дори и една циано-бактерия. Джим беше най-голямата надежда на Джилет в системата на Ханибал, но съпрузите обследваха Беки и Леля Поли. Те представляваха газови гиганти с малка плътност, макар че нито един от тях не достигаше до размерите на Уран или Нептун. Нито в подобната им на супа атмосфера, нито на скалистите им спътници присъствуваше живот. Джилет не си даде труд да даде имена на двайсет и трите спътника на петте планети; той реши да предостави това на тези, които щяха да пристигнат след него. Ако някога станеше.