Лесли я погреба на тази планета, която нарече Джесика и тялото й остана завинаги там. После инсталира в орбита преходния шлюз, завърши обследването на останалата част от системата и полетя към следващата звезда. Мъката го измъчваше и той много дни не стана от постелята си.
През едно утро, котенцето Бени се покатери на кревата му. Стопанинът му не го бе хранил цяла седмица.
— Бени — прошепна самотния човек, — искам да разбереш нещо. Ние не можем да се върнем в дома си. Ако на минутата обърна кораба и през всичкото време летя в хиперпространството, за това ще са нужни двайсет години. Когато Земята се появи, ще бъда на седемдесет. Но аз никога не съм се надявал, да доживея до тази възраст.
От този момент Джилет изпълняваше задълженията си автоматично, без капката ентусиазъм, който ги обединяваше с Джесика. Беше принуден да лети по-нататък, което и правеше, но самотността не го напускаше, подобна на сянка на смърт.
Той изучи резултатите на изследванията и реши да построи пробна хипотеза.
— Трябва да се намери някакво просто обяснение, Бени — рече веднъж Лесли. — Джесика винаги утвърждаваше, че не може да има никакво обяснение, но аз съм уверен, че то следва да съществува. Зад всичко това трябва да стои някакъв смисъл. А сега ми кажи, защо на нито една от тези хиляди планети, които посетихме, не намерихме Първият Признак на съществуването на живот?
Бени нямаше предположения по този повод. Той следеше Джилет с големите си жълти очи, докато стопанинът му измерваше с големи крачки каютата.
— За това не съм мислил по-рано — продължи Лесли. — И ми беше извънредно то да се смиря с теоремите, които преминаваха през главата ми. Джесика навярно би решила, че съм полудял. На колегите ми на Земята би било много трудно да ме изслушат, да не говорим, че бих ги заставил сериозно да се замислят. Но в което и да е изследване, настъпва момента, когато се налага да се отхвърлят всички предсказани резултати и е добре да се вгледаш в това, което става в действителност.
Джилет седна на масата. Спомни си за миг за Джесика и едва не се разплака. Но си припомни и факта, че посвети остатъка от живота си на нейната мечта да намери отговор в една от звездните системи, които го очакваха.
За да подреди информацията, не му беше нужен компютър, тя представляваше само много дълга верига от нули.
— Науката е построена върху теории — размишляваше той. — Някои от тях е невъзможно да се проверят на практика, но ги признават, благодарение на грамадното число от емпирични данни. Например нещото, наречено гравитация е възможно да не съществува изобщо. Може би предметите постоянно падат надолу, благодарение на някаква невероятна прищявка на статистиката. И в някой момент вещите могат да започнат да падат нагоре и надолу по съвсем произволен начин, като монети, които показват ези или тура. Тогава в закона за всемирното притегляне ще бъде нужно да се внесат поправки.
Това беше първата и най-безопасна част от неговите разсъждения. По-нататък следваше предчувствието, че съществува най-вероятно обяснение, което адекватно описва угнетяващия ред от безжизнени планети.
— Още не ми се иска да го обмислям — прошепна Лесли, обръщайки се към духа на Джесика. — Може би ще го направя през следващата седмица. Отначало ще посетим още няколко системи.
Той така и направи. Около звезда от клас М се въртяха осем планети, след това около нейната посестрима от клас G единадесет и накрая край тази от клас К — четиринадесет. Всичките планети бяха покрити с кратери причинени от метеорити или изрити и излизани от потоци лава. След изследването на трите звездни системи, Джилет сложи Бени на коленете си.
— Още трийсет и две планети — рече той на котарака. — На колко вече е равно общото количество?
Но Бени не знаеше, а Джилет нямаше с кой друг да обсъди този въпрос. Той не можеше да се посъветва с учените на Земята, а Джесика бе завинаги изгубена. Оставаше му само търпеливия сив котарак, от когото не трябваше да се очакват проницателни наблюдения.
— Забеляза ли, че колкото по-далече отлитаме от Земята, толкова по-хомогенна изглежда Вселената? — попита го той, но Бени или не разбра думата „хомогенна“, или се направи, че не я разбира. — Единственото наистина необичайно явление, което сме видели през всичките тези години е било самата Земя — продължи да му говори Лесли. — Животът на нея е наистина аномален фактор, който сме отбелязали за двайсет годишните изследвания. За какво ни говори той?