— Но в какво е същността? Опасно ли е, че взаимодействието ще достигне междинна величина?
— Разбира се. Какво си мислиш?
— Нищо не мисля. Кога ще стане междинно?
— При сегашните темпове след около 10^30 години.
— Колко време е това?
— Достатъчно дълго, за да успеят трилион трилион вселени като нашата да се родят, да изживеят живота си, да остареят и да умрат една след друга.
— По дяволите, Пит. Какво значение има тогава?
— За да се получи това число — продължи да обяснява бавно и внимателно Ламонт, — което се счита за официално, са били направени известни предположения, а според мен те са погрешни. Ако се изходи от други предположения, за които смятам, че са правилните, ние вече сме изпаднали в беда.
— Каква беда?
— Да предположим, че за около пет минути Земята се превърне в облак газ. Ще сметнеш ли това за беда?
— Заради помпането ли?
— Заради изпомпването!
— А какво ще стане със света на парахората? И те ли са в опасност?
— Уверен съм в това. Различна от нашата, но сериозна опасност.
Броновски стана и се заразхожда. Кестенявата му коса беше гъста и дълга, с така наречената навремето „артистична“ прическа. Зарови ръце в нея.
— Ако парахората са по-разумни от нас — поде той, — щяха ли да използуват Помпата? Сигурно преди нас щяха да разберат, че е опасна.
— Мислех за това — отвърна Ламонт. — Предполагам, че най-напред са започнали изпомпването и подобно на нас са се заели с процеса заради явната полза, а едва по-късно са се появили опасения за последствията.
— Ти казваш обаче, че сега знаеш какви ще бъдат последствията. Те по-бавно ли ще схванат това?
— Зависи дали и кога са се заели да изследват последствията. Помпата е прекалено привлекателна, за да се правят опити да се спре. Сам аз нямаше да се задълбочавам, ако не бях… Но какво в същност те безпокои, Майк?
Броновски спря да крачи, погледна Ламонт и каза:
— Мисля, че сме попаднали на нещо.
Ламонт го изгледа възбудено, скочи към него и го хвана за ръкава.
— Нещо с парасимволите ли? Разправяй, Майк!
— Случи се, когато беше при Хелъм. Докато беше в кабинета му. Не знаех как точно да постъпя, защото не бях сигурен какво става. А сега…
— А сега?
— Все още не съм сигурен. Появи се една от техните пластинки с четири знака1…
— Охо?
— …букви от латинската азбука. И могат да се прочетат.
— Какво?
— Ето я.
Броновски измъкна пластинката с вид на илюзионист. Надраскани върху нея, напълно различни от деликатните, сложни спирали и различни по блясък парасимволи, се различаваха четири широки подобни на детски букви: С — Т — Р — Е — Х.
— Какво предполагаш, че означават? — попита Ламонт с неразбиращ поглед.
— Единственото, за което успях да се досетя засега, е погрешно изписана думата „страх“.
— Заради това ли ме подложи на кръстосан разпит? Сметнал си, че някой от другата страна изпитва страх?
— И си помислих, че навярно има някаква връзка с явно все по-нарастващата ти възбуда през последния месец. Откровено казано, Пит, не обичам да ме държат на тъмно.
— Чудесно. Но нека не прибързваме със заключенията. Ти си човекът, който има опит с откъслечни текстове. Би ли казал, че парахората започват да изпитват страх от Електронната помпа?
— Съвсем не е сигурно — отвърна Броновски. — Не зная до каква степен могат да доловят нещата в нашата Вселена. Щом разпознават волфрама, който им оставяме, щом усещат присъствието ни, вероятно успяват да долавят и състоянието на мислите ни. Вероятно се опитват да ни успокоят, да ни предадат, че няма причини за опасения.
— Защо тогава не напишат „няма страх“?
— Защото все още не знаят толкова добре езика ни.
— Хм. В такъв случай не мога да го покажа на Бърт.
— Не бих те посъветвал. Двусмислено е. В същност на твое място не бих се срещнал с Бърт, докато не получим нещо повече от другата страна. Кой ги знае какво се опитват да ни съобщят.
— Не, не мога да чакам повече, Майк. Зная, че съм прав, а нямаме време.
— Добре, но ако отидеш при Бърт, ще си изгориш мостовете. Колегите никога няма да ти простят. Не ти ли е идвало наум да поговориш с тукашните физици? Сам не можеш да упражниш натиск върху Хелъм, но ако сте цяла група…
Ламонт енергично поклати глава.
— Нищо няма да излезе. Хората в тази станция оцеляват благодарение на мекушавостта си. Няма нито един, който да му се противопостави. Да се опиташ да обединиш другите, за да се окаже натиск върху Хелъм, е все едно да изискваш от чиния сварени макарони да застанат мирно.
— Навярно си прав. — Лицето на Броновски имаше необичайно мрачен израз.
1
Вероятно логическа грешка при превода. На английски „fear“ е с четири символа, на български „страх“ е с пет. (Бел. Mandor)