И извика, последният вик от съзнанието на Один, само че беше някак си вик и на Дюа.
— Не, не можем да спрем Естуолд. Ние сме Естуолд. Ние…
Викът, който беше на Дюа и не на Дюа, пресекна и вече нямаше никаква Дюа; и никога нямаше да я има. Нито Один, нито Трит.
7абв
Естуолд пристъпи напред и чрез вибрации на въздушните вълни каза тъжно на очакващите го Твърди:
— Вече съм завинаги с вас и ни предстои много работа…
Трета част
… Напразно се борят…
1
Селена Линдстрьом се усмихваше лъчисто и вървеше с лека, пружинираща походка; туристите се смайваха, когато я виждаха за първи път, но скоро признаваха, че в нея има нещо грациозно.
— Време е за обяд — съобщи тя жизнерадостно. — Всичко е отгледано на място, дами и господа. Навярно не сте свикнали с вкуса, но е хранително… Ето тук, сър. Зная, че нямате нищо против да седнете при дамите… Момент, моля. Ще има места за всички… Съжалявам, имате право на избор за напитките, но не и за основното блюдо. Ще бъде от телешко… Не, не. И вкусът и консистенцията, са получени по изкуствен начин, но наистина е много добро.
После тя самата седна, въздъхна леко, а приятното й изражение трепна незабележимо.
Един от групата се настани срещу нея.
— Имате ли нещо против? — попита той.
Хвърли му бърз, проницателен поглед. Разбира се, притежаваше способността веднага да преценява и реши, че не изглежда досаден.
— Съвсем не — отвърна тя. — Но не сте ли заедно с някой от групата?
Той поклати отрицателно глава.
— Не. Сам съм. Дори и да не беше така, земляните не ме вълнуват много.
Тя го изгледа отново. Беше на около петдесет години и имаше уморен вид, на който се противопоставяха само ясните му, изпитателни очи. Несъмнено имаше вид на земен жител, обременен от гравитацията.
— Землянин е лунен термин — подхвърли тя — и не е много ласкателен.
— Аз съм от Земята — отвърна той, — така че, надявам се, мога да го използувам, без да звучи обидно. Освен ако имате нещо против.
Селена повдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Правете каквото ви харесва“.
Очите й имаха леко ориенталски вид като на повечето лунни момичета, но косата й беше с цвета на пчелен мед, а носът й се издаваше напред. Не можеше да се отчете, че е привлекателна, макар да не беше класическа красавица.
Мъжът от земята се взря в плочката с името й, закрепена върху блузата над горната половина на високата лява гърда. Реши, че наистина разглежда плочката, макар блузата да беше полупрозрачна, когато светлината падаше върху нея под особен ъгъл, и под нея да нямаше друга дреха.
— Има ли много Селени тук? — попита той.
— О, да. Стотици, струва ми се, Също Цинтии, Диани и Артемиди. Селена е малко досадно. Половината Селени, които познавам, им викат Сели, а на другата половина — Лина.
— А вие от кои сте?
— От нито едните. Аз съм Селена с всичките три срички Се-ле-на — отвърна тя — поне за хората, които въобще използуват името ми.
Върху лицето на земния жител се изписа усмивка, с която сякаш не беше свикнал.
— А какво става, ако някой ви попита дали продавате нещо, Селена?3
— Никога не повтаря въпроса! — заяви тя твърдо.
— Но питат ли ви?
— Винаги се намират глупаци.
Една сервитьорка се доближи до масата им и с бързи плавни движения постави чиниите пред всеки от тях.
Това явно направи силно впечатление на земния жител.
— Сякаш ги накарахте сами да се спуснат — каза й той. Сервитьорката се усмихна и отмина.
— Не се опитвайте да й подражавате — посъветва го Селена. — Тя е свикнала с притеглянето и лесно се оправя.
— А ако аз го направя, ще изпусна всичко, така ли?
— Ще забъркате великолепна каша — отвърна тя.
— Е, тогава няма да правя експерименти.
— Навярно скоро някой ще опита и чинията ще отлети на пода, той ще посегне да я хване и ще я изтърве, а вероятността да падне от стола е десет към едно. Предупреждавам ги, но никога не помага, само се чувствуват още по-смутени. Всички други ще се смеят… туристите, искам да кажа, защото ние останалите сме го наблюдавали твърде често, за да ни се струва смешно и защото става въпрос само за почистването.
Земният жител внимателно вдигна вилицата.
— Разбирам какво искате да кажете. Дори най-простото движение изглежда странно.
— В същност доста бързо се свиква. Поне с дребните неща като храненето. Ходенето е по-трудно. Никога не съм виждал земен жител тук да тича умело. Рядко успяват.
Известно време се храниха мълчаливо. После той попита:
3
Игра на думи с американското произношение на името, което може да се изтълкува по този начин.