— Ще се виждам с Елса.
Том искаше да бъде с нея, след като така и така беше дошла. Внезапно изпита необичайно желание да общува. Каза си, че е само това. Да общува и да говори с друго човешко същество днес.
— Ако представителката на четвъртата власт довечера още е тук, ще може ли да я поканя на вечеря? — предложи той.
Амбра, изглежда, се колебаеше.
— Не знам…
— А ако те изкуша с ледения хотел?
— Той не е ли много далеч?
— Не, не и с кола. Имат чудесен ресторант, най-добрите готвачи на Лапландия. А и не може да си в Кируна и да не видиш ледения хотел — запридумва я.
— Възнамерявах да си поръчам нещо за ядене в хотелската стая — рече тя, но Том усети, че се поддава на увещанията.
Може би и тя като него копнееше за компания.
— От сигурен източник чух, че тук не правят доставки.
Очите й проблеснаха:
— Сериозно? В цяла Кируна?
— Даже в по-голямата част на Норботен. Ако не искаме да умрем от глад, се принуждаваме да ходим на ресторант.
— Вярно?
— Пишеше го във вестника, значи трябва да е вярно.
— Голямата криза с доставките за вкъщи?
— Точно. Значи все пак си чела за това?
Тя се засмя и той осъзна, че наистина много иска да вечеря с Амбра Винтер, да пофлиртува още малко с нея. Боже, та той дори не знаеше, че умее да флиртува!
— Хайде — увещаваше я.
Сам не знаеше, че може да е толкова убедителен.
Тя поклати глава, сякаш е наясно, че ще бъде грешка, затова той пусна в ход последното си оръжие:
— Аз черпя. Не само с храна, но и с някои тайни.
Зелените й очи припламнаха, точно както беше очаквал.
Тази жена беше твърде любопитна, чак беше опасно за нея, а той реши безсрамно да се възползва от този факт.
— Тайни, казваш? Сигурен ли си? Как бих могла да откажа на такова предложение!
Том се усмихна, рядка усмивка, насочи я към нея и усети как щастието затопля гърдите му.
— Да, знам, няма как да не се подлъжеш. Ще те взема от хотела.
Амбра не можеше да не забележи, че Том Лексингтън флиртува с нея. А и тази усмивка… Беше такава рядкост, че ефектът беше още по-силен. Когато Том се усмихваше, тя искаше единствено да се сгуши в обятията му и да се притисне в него с всичка сила. Всъщност й се струваше крайно недостойно. Че той оказва такова влияние върху нея. Трябваше да се досети, че може да се срещнат, Кируна не беше кой знае колко голяма. Беше обмисляла дали да му се обади. Но всичко у Том беше ужасно сложно, а на живота й му стигаше толкова много драма. Само че Фрея я забеляза и сега Том стоеше срещу нея и беше хубав, и привлекателен, и искаше да вечерят заедно. Не беше планирала нищо за вечерта, всъщност за нито една вечер в Кируна. Вечерята с Том изглеждаше отлична идея.
А може би и най-голямата глупост, която можеше да свърши.
Боже, не биваше да се заблуждава, че може да останат просто приятели, че би могла да се справи! Въпреки това неусетно кимна утвърдително:
— В шест часа ще те чакам пред хотела.
— Супер. До тогава! Гледай да не замръзнеш. Фрея, хайде!
Гласът му беше авторитетен, а движенията — решителни; изглеждаше някак по-голям и по-силен от предния път и тя дълбоко пое дъх. Беше приятно и опасно.
Докара безгрижно изражение на лицето си и помаха след него и Фрея, нелепо весела от факта, че ще се видят пак съвсем скоро.
Амбра продължи към „Сафари“, кафене в жълта дървена къща, където се бяха уговорили да се видят с Елса. Тъкмо влизаше и си проправяше път между туристите, когато Елса също пристигна и я прегърна топло. Побъбриха си на опашката пред касата и после си поръчаха солена торта и кафе.
— В Стокхолм никъде не правят такава — каза Амбра щастливо. Обожаваше солена торта.
— Ще имаш ли място и за десерт? — попита Елса.
— Винаги — заяви Амбра и си избра торта „Шведска принцеса“, а Елса взе шоколадова паста и я сложи върху таблата. Седнаха на горния етаж, до прозорец с изглед към рудника и последната розова ивица от слънцето.
— В колко часа е влакът ти? — попита Амбра и разряза слоевете скариди, майонеза и кисели краставички на солената торта.
— Чак в два и половина.
Елса щеше да гостува на приятелка. Амбра подозираше, че приятелката е някоя нова тръпка, защото Елса изглеждаше много шик, с шарен шал и нова прическа. Лапна един голям залък. Беше едновременно весело и леко депресиращо, че една деветдесет и две годишна жена има по-вълнуващ любовен живот от нея.
Между залъците говореха за сина на Елса, за множеството туристи и за снежния фестивал в края на януари. Амбра отиде да вземе още кафе.
— Благодаря, мила! — пое чашата Елса.
— Човек трябва да яде шведска принцеса по-често — въздъхна Амбра, докато загребваше с лъжицата зеления марципан и сметаната.