— Да. Торти и шоколад. Ингрид винаги е казвала, че шоколадът е доказателството, че Бог съществува.
— Вярваща ли си?
— Понякога. Може би. — Елса разбърка кафето си, изглежда, размишляваше над нещо. — Обадих се тук-там. За семейство Свентин. Онези момичета, които си видяла, не са им внучки.
— Значи пак са станали приемни родители? — Амбра до последно се беше надявала да не е така. Пусна лъжицата.
— Да.
— Боже Господи! Мислех си… надявах се, че са твърде стари. Това е скандално.
— Да. — Елса я погледна тревожно. — Не знам дали трябва да го казвам. Но Есаяс Свентин ще чете проповед днес. В църквата.
— Така ли? В църквата на Кируна?
Значи беше станал проповедник при лестадианците. Не се изненада, той беше строг и неумолим, това беше само за него.
Елса кимна:
— Не разбирам как може да го позволяват, имам предвид да допускат тези сектанти в шведската църква, но това е положението. — Тя погледна малкия си ръчен часовник. — След половин час. Искаш ли да отидеш?
Да, искаше ли да отиде? Да слуша омразния му глас. Но всъщност нямаше избор. Кимна.
— Ще дойда с теб — рече Елса.
30
Когато след малко двете наближиха червената сграда на църквата, Амбра се беше вцепенила от притеснение. Задържа вратата, докато Елса влезе, и седнаха най-отзад. Тъмните неудобни скамейки бяха изпълнени с посетители, жени в дълги поли, с кърпи на главите и вдигнати коси, мъже в прости строги дрехи. Бледи деца. Дланите на Амбра се потяха, раменете й се бяха сковали.
В църквата не беше запалена нито една свещ, вярващите седяха тихо по скамейките със сведени глави, все едно вече предвкусваха вечните мъки. Тя гледаше изопнатите им лица и си мислеше, че всичките са луди. Някои вярваха, че лестадианството означава хубава християнска общност, простички ценности и любов. Но за нея то беше само зло и лудост, които като дете беше търпяло денонощно.
И тогава той влезе.
Есаяс Свентин.
Само от името й се повдигаше.
Огледа го изпитателно. Беше остарял. Когато тя живееше при тях, беше трийсетинагодишен, едва няколко години по-голям от нея в момента. Лестадианците се женеха млади. Някои се сгодяваха още деветгодишни. Сега Есаяс имаше сиви кичури в късо подстриганата коса. Носеше черни панталони и черно сако, бяла риза без вратовръзка — носенето на вратовръзка се смяташе за знак на мъжка суетност. Огледа събралите се вярващи. Дали щеше да я забележи? Дали можеше да усети присъствието й?
— Искаш ли да си вървим? — прошепна Елса.
Амбра я чу като в мъгла. Трудно й беше да диша, стискаше ръкавиците конвулсивно. Поклати глава. Есаяс отвори уста и гласът му — вече старчески — отекна в църквата.
— Смехът е инструмент на дявола — започна той и тя позна тези думи, беше ги чувала хиляди пъти. — Изкушенията дебнат отвсякъде. Дяволът и неговите демони дебнат отвсякъде. Грехът дебне отвсякъде.
Пак тази обсебеност от дявола, който трябваше да бъде прогонен, греховете, които трябваше да бъдат изкупени!
Едно време я принуждаваше да изяжда всичко до троха. Ракел сипваше огромни порции и когато Амбра не можеше повече, той я караше да продължи, още и още, докато накрая не повърнеше. „Това са демоните, които трябва да излязат от нея“, така твърдеше.
Имаше различни варианти как демоните и греховете да бъдат изкарани от нея. „Отмий греховете“, казваше, когато я повличаше към мивката, напълваше я с ледена вода и притискаше лицето й надолу до последната й възможност да задържи дъха си. Животът в онази къща беше като да ходиш по стъкло — вечно се страхуваше, никога не знаеше къде ще сбърка. „Изгори дявола с болка“, казваше той, докато я биеше с колана. Като затвореше очи, тя още преживяваше ужаса и унижението.
Седеше като вцепенена на скамейката, не искаше да живее с тези спомени, не искаше да бъде тук. Гласът на Есаяс тътнеше в ушите й. Вече беше голяма жена и разбираше, че той е луд, но въпреки това беше травмиране от спомените, които я заливаха.
— Амбра? — Елса се мъчеше да я заговори, но тя почти не я чуваше, ушите й бучаха.
— Хайде. Да си вървим, това беше грешка — задърпа я Елса.
Кимна в съгласие. Станаха. Амбра допусна грешката да погледне за последен път към проповядващия Есаяс. Движението, изглежда, привлече вниманието му, винаги е бил като ястреб, винаги беше реагирал на най-малкото трепване и в този момент я видя, право през църквата. Устните му се размърдаха, но тя не го чу.
Есаяс дълго я гледа.
Зрението й се замъгли, въздухът беше изсмукан от помещението, гърлото й се сви.