Въпросът беше дали да се върне в къщата и да се опита да се обади оттам, или да продължи търсенето. Но ако се прибереше и се окажеше, че Амбра не е в хотела, щеше да е загубил безценно време. Защото сега вече нямаше съмнение, че положението е на живот и смърт.
Караше в широки кръгове. Вече час и двайсет минути. Температурите спаднаха до минус трийсет градуса, че и по-ниско, а вятърът правеше жестокия студ още по-страшен. Той се взираше в снега.
И тогава я видя.
Шейната. Лежеше на една страна, изглежда се беше блъснала в дърво.
Той даде пълна газ, стигна дотам и скочи от шейната. Амбра лежеше до катастрофиралия скутер, свита на кълбо.
Коленичи до нея. Като че ли беше паднала меко. Каската я беше предпазила и не лежеше под някакъв странен ъгъл, но човек не можеше да бъде сигурен.
— Амбра! — изкрещя той, за да надвика вятъра.
Тя не реагира.
Тежко ли беше ранена? Той доближи буза до устата й, за да провери за дишане. Усети слаб повей и едва не извика от облекчение. Свали си ръкавиците и стисна китката й, но не напипа пулс. Когато кръвното налягане паднеше, пулсът изчезваше първо там. Успя да пъхне един пръст под дрехите й и усети пулса на гърлото, слаб, но ритмичен.
— Амбра? Чуваш ли ме?
Никакъв отговор. Разкопча ципа, проправи си път през всички слоеве дрехи и грубо заби кокалчета в гръдната й кост. Мразеше мисълта да й причини болка, но ако не я събудеше, трябваше да я закара в болница. Не забелязваше да си е наранила врата, земята беше мека и тя изглеждаше добре, но нямаше как да е сигурен. Притисна кокалчета в гръдната кост и видя лицето й да се изкривява в гримаса.
— Ох!
— Амбра! — възкликна той с неописуемо облекчение.
Щом дишаше и имаше пулс, нямаше да се наложи да започва изкуствено дишане и сърдечен масаж, които в тази буря щяха да са същински кошмар.
— Познаваш ли ме?
— Том — промълви тя. После млъкна.
Сега въпросът беше дали да я закара в болница, или в къщата. Но пътуването до болницата беше дълго и рисковано и тя говореше нормално, зениците й реагираха на светлина, когато ги осветеше с фенерчето.
— Амбра — заговори той, докато я увиваше с фолиото. Остави каската на главата й. — Знаеш ли къде се намираш, какво стана?
— Стига си опявал — промълви тя и Том се усмихна сякаш напук на ужасната ситуация.
Амбра се държеше нормално, а той искаше само това.
— Сега ще те върна обратно.
Когато я вдигна, отново беше безжизнена. Той се качи на шейната, като я държеше в обятията си, и запали двигателя. Потегли бързо, доколкото смееше.
Минутите обратно до къщата му се сториха като часове. Амбра не помръдна нито веднъж в ръцете му, но той се беше съсредоточил върху пътя, какво и как щеше да направи, като стигнат.
Спря пред входа, бързо я пренесе в къщата и я положи пред камината, все още увита в одеялото от фолио.
Къщата беше тъмна и студена, но първо трябваше да прибере шейната — това щеше да остане единственото им транспортно средство, ако бурята продължеше. А и беше по-разумно Амбра да се затопли постепенно. При такова измръзване съществуваше риск сърцето й да спре.
Прибра шейната в гаража и бързо изтича обратно през снега към къщата. Амбра лежеше както я беше оставил, Фрея се беше проснала до нея.
Том си свали ръкавиците, седна до нея и й свали каската.
— Будна ли си? — попита я.
Тя не отговори и той леко я ощипа по бузата.
— Стига де! — промърмори Амбра.
Погали я по челото, внимателно провери за рани или цицини. Нищо. Гръдният й кош се надигаше бавно. От облекчение гърдите го пробождаха.
Само че опасността далеч не беше отминала. В къщата нямаше ток, нямаше топла вода. Ако тя не получеше правилни грижи, рискът от колапс беше голям, Том го знаеше, беше го тренирал много пъти. Трябваше да й свали дрехите, да изсуши тялото й старателно. Да вдигне температурата й бавно и контролирано. Донесе армейския си нож и се зае да разрязва първо гащеризона, после джинсите й, от крачола до талията, внимателно, за да не я пореже. Тя вероятно щеше да полудее, като разбере, че й е унищожил дрехите. Почти се надяваше на това, тъй като ядосана Амбра означаваше жива Амбра. А нямаше друг начин да се свалят подгизнали джинси.
Смъкна панталона. Не можа да събуе обувките и се наложи да нареже и тях, после свали чорапите. След това разряза пуловера й. Отдолу имаше потник, последва го същата съдба. Той дори не се замисли, просто смъкна бикините и сутиена, отвърна очи, зави я с одеяло и след това се зае да оглежда дланите и ходилата й за измръзвания. Трудно беше да се каже, но не виждаше сериозно пострадали тъкани. Видя наранявания, които щяха да се превърнат в грамадни синини, но, изглежда, нямаше нищо счупено и гърдите й все още се надигаха.