36
Амбра се събуди бавно, с ужасно чувство. Нещо не беше наред, усети го дълго преди да се събуди напълно, дълго преди да отвори очи. Всъщност искаше да продължи да спи, не искаше да среща онова, което я плашеше, каквото и да беше то.
Голяма ли беше, или беше дете?
Това беше един от редовните й кошмари, — че още е малко дете при някой жесток приемен родител. Но не, вече не живееше при семейство Свентин, нито при някой друг. Беше зряла жена, имаше собствен дом и истинска работа от много години.
Защо тогава беше толкова уплашена? Дали беше сънувала кошмар, или се беше случило нещо? Болна ли беше?
Нещо се беше случило, чувстваше го, нещо, за което не искаше да мисли. През нощта беше мръзнала ужасно, сигурно е забравила да затвори прозореца. И се чувстваше почти като дрогирана. Да не би да имаше махмурлук?
Неохотно отвори очи, така или иначе нямаше да може пак да заспи.
Не беше вкъщи, веднага осъзна. Стаята беше тъмна, но не беше в дома си. Къде се намираше? Беше напълно дезориентирана, как можеше да не знае къде се намира?
Мигна няколко пъти, за да пропъди съня и объркването, но се оказа твърде изтощаващо. И мозъкът й отказваше да заработи. Тя се предаде, отново затвори очи, усети как се унася. Толкова беше приятно.
— Амбра? Как се чувстваш?
Някой се движеше около нея, накара я да се върне в действителността. Тих неспокоен глас:
— Спиш от двайсет часа. Будна ли си? Трябва да пийнеш още малко.
Само че искаше единствено да спи, толкова беше изтощена.
— Амбра?
Този път някой я разтърси, не грубо, но решително.
— Трябва да пиеш течности.
— Толкова съм уморена — прошепна тя. Прозвуча почти като грачене.
— Ще ти помогна да се надигнеш.
— Том? — попита тя объркано.
Какво правеше Том тук? Той не беше ли в Кируна? Момент… Тя беше в Кируна. Или само беше сънувала?
— Не заспивай. Хайде, ще ти помогна.
Той я дръпна за ръката и я накара да се надигне върху възглавниците. Беше толкова изтощена, че просто се отпусна обратно. Но след това усети, че наистина е жадна, устата й беше така пресъхнала, че едва преглъщаше.
— Пийни. Бавно — подаде й чаша чай.
Тя направи гримаса, като отпи, беше прекалено сладък.
— Пий.
Изпи половината и той взе чашата:
— След минутка ще ти дам още.
Тя облиза устни, бяха сухи.
— Какво е станало?
— Знаеш ли къде се намираш? — Погледът му беше сериозен.
Амбра се огледа:
— В твоята къща.
Само че още не разбираше. Какво правеше в неговата дневна? На пода? Да не би да е припаднала? Нищо не помнеше.
— Взе едната шейна и избяга. Намерих те в гората в последния момент. Беше катастрофирала, лежеше в снега, премръзнала и в безсъзнание.
Думите бяха трудни за дешифриране, не можеше да открие никаква логика в тях. Амбра се протегна към чашата и той й я даде.
— После ще ти направя супа.
Говореше бавно, но Амбра не го разбираше напълно. Боже, как я цепеше главата! Все едно железен пръстен стягаше черепа й. И цялото тяло я болеше.
Размърда се и осъзна, че е гола. Бяха ли правили секс? Не си спомняше. Но сега си припомни, че беше уплашена, ужасена. Придърпа одеялото.
— Защо съм без дрехи? Какво стана? Ние… правили ли сме нещо?
Том поклати глава:
— Нищо не е станало, имаш думата ми, нищо такова. Скарахме се, аз се ядосах. И после ти изчезна с шейната, не помниш ли?
Тя зарови из паметта си. Шейната. Снегът. Да, звучеше познато. Погледна през прозореца. Снежната буря. Спомни си.
— Ти просто изчезна — продължи Том. — Търсих те. Намерих те, беше се блъснала в дърво. Върнах те тук. Цялата беше подгизнала, затова бях длъжен да те съблека. Кълна се, че нищо друго не е станало — повтори той.
Вярваше му. Завъртя се леко, усети чаршафа върху задника и гърдите си, доколкото можеше да прецени, нямаше и един конец по нея. Може би точно сега не трябваше да се съсредоточава върху това, но Том ли я беше съблякъл? Чисто гола? Тя се закашля.
— Още съм жадна.
Той кимна и отиде в кухнята. Докато шумолеше там, тя се понадигна и придърпа завивката над раменете си. Фрея лежеше с глава върху предните лапи и я наблюдаваше.
— Здравей! — поздрави я Амбра и кучето се изправи, дойде при нея и й позволи да го погали под брадичката.
Когато Том се върна, мозъкът на Амбра беше заработил по-прилично.
— Хидратираща напитка — каза той и тя пое чашата, започна да пие на малки глътки, като го гледаше над ръба.