— Ти ме уплаши — спомни си внезапно промяната в него.
Той въздъхна дълбоко.
— А ти изплаши мен почти до смърт. Когато те намерих…
— Страхувах се — обясни тя.
Той изглеждаше искрено учуден.
— Но защо?
— Ти беше толкова ядосан.
— Да, бях ядосан. Но нима наистина вярваш, че бих… не знам… бих те наранил?
Тя въздъхна.
— Трудно ми е с тези неща, объркана съм, знам. Но така се уплаших и… не знам… Не мислех. Просто исках да се махна.
Това бяха травми от детството, съзнаваше го. Не обичаше да се чувства безсилна. В тези случаи разумът невинаги помагаше — беше се уплашила и се поддаде на паниката.
— Шпионирала си ме. Звъняла си на Изабел. Имам право да съм ядосан.
— Да.
Той изглеждаше сериозен, сдържан и… да, все още леко плашещ, но беше рискувал собствения си живот, за да я спаси, и тя вече не се страхуваше.
— Къде са ми дрехите?
Той я погледна смутено:
— Не оцеляха.
— Дори бельото?
Той поклати глава:
— За съжаление, не.
Амбра отклони поглед, поруменя. Значи този мъж я беше съблякъл чисто гола, докато е била в безсъзнание. Щеше да й трябва малко време да обработи тази информация.
— Още няма ток. Стоплих вода на газовата печка. В банята има запалени газени лампи. Можеш да се измиеш, ако искаш. Оставил съм ти четка за зъби. И можеш да вземеш тези. — Той й подаде мека блуза, вълнен пуловер и чифт чорапи. Очевидно негови и около десет номера по-големи от нейните, освен може би чорапите. Поне да имаше някакви бикини, помисли си тя; трудно щеше да надмогне чувството на неудобство.
— Как ми свали дрехите? — попита.
— Бяха подгизнали, а ти беше измръзнала. Бързах, затова ги срязах.
Така значи. Тя се изправи, залитна. Том изхвърча като ракета и я хвана през кръста.
— Ще те занеса на ръце — заяви той, а Амбра конвулсивно стискаше дрехите и завивката си, за да не се смъкне.
— Моля те, искам да отида сама. Трябва да ида до тоалетна и да остана на спокойствие. Няма нужда да ме носят.
Том се отказа да протестира.
Тя направи една крачка. Зави й се свят. Но й мина. Направи още една крачка. И още една. Щеше да успее.
— Разбирам, ако искаш да се затвориш, но не заключвай — подвикна той подире й.
— Yes, sir — изломоти тя.
Но наистина беше замаяна и се чувстваше невероятно слаба, така че Том имаше право. Реши да побърза с обличането. Ако припаднеше в тоалетната и се наложеше пак да я спасява, нека поне не е гола.
Изплакна се набързо, облече се и си изми зъбите. Блузата и панталоните бяха меки и твърде големи, наложи се да навие ръкавите няколко пъти, а крачолите се влачеха по земята, каквото и да правеше, но бяха топли и тя се почувства значително по-добре, след като се облече. Стегна колана около талията си и панталоните се задържаха. Обу дебелите чорапи, навлече пуловера, който й стигаше почти до коленете.
— Нямаме ток, няма покритие и бурята продължава. Поне още една нощ — поясни Том, когато тя се върна. — Но имаме дърва и достатъчно храна за няколко седмици, така че ще се справим. И ми остана едната шейна.
Амбра направи извинителна гримаса, но той махна с ръка:
— Не те критикувам, просто мисля на глас. Както вали, ще ни затрупа до покрива. Тази нощ ще трябва да останеш тук, очевидно.
Тя кимна. Червата й изкъркориха.
— Приготвил съм нещо за хапване. Сандвичи и супа, става ли? — попита той.
Амбра умираше от глад, затова след като излапа яденето, той направи кафе и й даде сухари с масло и сирене.
— Вкусно — отбеляза тя.
— Как се чувстваш?
— Много по-добре.
Все още беше слаба, но за човек, едва не загинал в снежна буря, се чувстваше учудващо прилично.
— Нямаш измръзвания. Но трябва да следиш дали не си вдигнала температура.
— Да, докторе.
Той не се усмихна.
— Седни, сега идвам. Трябва да поговорим.
Том донесе още кафе. Амбра се сви на дивана и се опита да не мисли как седя тук и си бъбри с него преди… да, възможно ли е… по-малко от денонощие.
— Защо толкова се интересуваш от това? — започна той направо по въпроса.
Тя нямаше добър отговор. Освен склонността й да подозира хората и факта, че подозренията й често се оказваха оправдани.
— Мисля, че съм си родена любопитна — сви рамене.
Той остави чашата.
— Ще ти покажа — каза, излезе и след малко се върна с купчина снимки, които остави на масичката.
— Снимките, които си видяла. Ще ти разкажа и ще отговоря на въпросите ти, но трябва да се закълнеш, че ще си остане между нас.
Амбра стисна чашата с две ръце и кимна сериозно.