— О, боже! — изпъшка той, но тя продължи, усети как направо се вкаменява, става по-голям и по-твърд и после свърши, в ръката й, върху корема си, с топли твърди тласъци.
— О, боже! — повтори той с разтреперан глас.
Стискаше я толкова силно, че тя едва дишаше.
— Том, ще ме смажеш!
Хватката му се отпусна незабавно.
— Извинявай. Боже… Чакай, не мога…
Той дишаше тежко, гърдите му се надигаха, закри с ръка очите си. Амбра пак се отпусна на гърдите му, сърцето му биеше бързо под бузата й. Тя се усмихна. Ръката на Том се плъзна по задника й, гърба, стисна я за врата, той вдигна лицето й към своето и я целуна страстно. Тя се усмихна върху устните му и после върху кожата.
— Внимавай, ще те намокря — каза той. — Чакай.
Откопчи се от прегръдката й и излезе. Тя чу плискане на вода, приятен звук, и после усети как той пак се плъзна до нея. Притисна се към него. Миришеше на сапун и паста за зъби и още беше мокър, сякаш се беше избърсал съвсем набързо.
— Студен си — изписка тя и после пак се целунаха, без да говорят.
Може би не им бяха останали думи, може би точно сега не беше и нужно. Тя се сви в обятията му и останаха легнали така, мълчаливи, замислени, докато огънят догаряше.
37
Следващия път, когато Том се събуди, слънцето светеше право в лицето му. Цялата дневна беше окъпана в светлината на бледото норландско слънце и бурята беше отминала. Той се надигна на лакти. Амбра лежеше до него и тъмната й коса беше разпиляна по възглавницата. Спеше дълбоко като мъртвец. Дори насън у нея имаше нещо леко избухливо, но вече далеч не изглеждаше толкова изтощена, а и нощес му се стори съвсем възстановена…
Разгледа красивия й профил. Случилото се между тях тази нощ беше невероятно. Тя беше невероятна. Дръзка, дива, секси. Той се възбуди само като си спомни какво правиха, какво направи тя, как ръцете й го галиха, докато свърши в разтърсващ оргазъм. Наведе се, целуна рамото й, вдъхна аромата й.
Внимателно се измъкна изпод завивките. Амбра не се събуди, но Фрея размаха нетърпеливо опашка, затова той я заведе в кухнята и й напълни купичката. Спря се, загледан как кучето омита храната, замисли се. Какво всъщност ставаше между него и Амбра? Освен че беше възбуждащо и като излязло от секс фантазия.
Беше се събудил с блажено усещане в тялото, но колкото повече се разсънваше, толкова по-сложно му се виждаше положението.
Това беше едно от най-силните му сексуални преживявания, но какво означаваше? Сексът усложняваше нещата, определено. Освен това му объркваше мислите. Да не говорим за многото неща, които денем изглеждаха по-различно, отколкото през нощта. Беше толкова тъмно, нямаше ток, те лежаха плътно един до друг, сякаш изолирани от останалия свят. Така му се беше струвало. Сякаш онова, което правиха двамата тази нощ, се беше разиграло в някакво друго време. А и той току-що беше спасил живота й, обстоятелствата бяха изключително необичайни.
Прокара пръсти през косата си, загледа се през прозореца. Снощи му се беше сторило добра идея да се нахвърли на Амбра, всъщност най-добрата му идея от дълго време насам. Сега обаче не знаеше какво да мисли за поведението си.
Завъртя кранчето и напълни каната с вода. Токът беше дошъл и той зареди кафеварката. Навън снегът стигаше до прозореца, тъй че ако се наложеше да отидат някъде, той трябваше да излезе да рине с лопатата. Заигра се с мисълта да зареже риенето, да зареже всичко, което се случваше навън, просто да остане в покритата със сняг къща и да се върне при жената с нежните ръце. Но това трудно можеше да се нарече дългосрочно решение, освен това щеше да му се отрази добре да свърши малко работа.
Излезе в антрето. Фрея се втурна подире му и заподскача от нетърпение, докато той си обличаше връхните дрехи. Том вложи много сила, първо, за да отвори пътната врата и после да проправи път до гаража. Фрея лаеше като обезумяла срещу преспите, потъваше в мекия сняг и когато Том приключи и се обърна да се прибира, тя хукна обратно към къщата с всички сили.
Той включи кафеварката, заслуша се в съскането на парата, наля две чаши и се върна в дневната — беше чул, че Амбра се раздвижва. Беше си навлякла пуловера, но краката й бяха голи, стоеше до прозореца и гледаше навън. Обърна се, когато той дойде.
— Добро утро!
Подаде й димящата чаша.
— Виждам, че токът е дошъл. — Тя се наведе над чашата и вдиша аромата с усмивка.
Беше толкова хубава така, с разрошена коса, спокойна, боса. Нещо го прободе в гърдите.