Той не знаеше какво да каже.
— Ако дойдеш в Стокхолм, може да звъннеш — продължи тя с новия си, леко бодряшки глас, който май не му харесваше. — Стига да искаш, разбира се. Не те притискам. Но ако искаш.
Той кимна.
— Довиждане.
— Довиждане, Том.
Том мина през бензиностанцията, купи керосин, генератор и мляко, след което се прибра в къщата умислен. Може би така беше по-добре. Двамата с Амбра бяха твърде различни. А и тя изглеждаше облекчена, че заминава, не му се стори особено притеснена дали ще се видят отново. Помисли си, че няма нищо против, и не му пукаше, че тази мисъл е потискаща.
Докато паркираше в гаража и после разхождаше Фрея, мислеше за онова, за което бяха разговаряли.
Дали беше разкрил твърде много за Чад и за миналото си? Беше й се доверил така, както никога не би му хрумнало пред друг човек.
Когато свали генератора и се зае да го инсталира, се замисли за преживяното в тъмната нощ и усети, че се усмихва. Беше толкова секси — начинът, по който тялото й реагира на докосването му, комбинацията от сурова страст и нежност. Как неговото тяло отвърна на нейното.
По-късно извади шейната, отиде в гората и намери катастрофиралия скутер. Издърпа го на буксир. По целия обратен път мислеше за нещо друго — работното предложение на Матиас в Стокхолм.
Том не се беше прибирал у дома от цяла вечност. Сега обаче се чувстваше много по-добре, а в Стокхолм го чакаха задачи. Беше дошъл тук заради Елинор, но какво значение имаше, ако отидеше до Стокхолм за седмица-две. Може би щеше да му се отрази добре да смени атмосферата. И Амбра каза, че може да й се обади, ако иде там. Значи, може би щеше да постъпи точно така.
След вечеря позвъни на Матиас.
— Том, как си? — Матиас май беше ако не ентусиазиран, то поне доволен.
— Безпокоя ли те? — попита Том.
— Никак, можеш да ми звъниш по всяко време.
Любезен както винаги, но тонът му не беше ли леко припрян? Том беше набрал номера му импулсивно. Почеса се по врата, погледна Фрея.
— Том?
— Да?
Чуваше тихи звуци около Матиас, погледна часовника. Седем часът. Дали не седеше в ресторант? Слаба музика, дрънчене.
— Още ли си на телефона? — попита Матиас.
— Да. Но няма нещо особено.
— Сигурен ли си? Станало ли е нещо?
— Не, нищо — увери го Том.
— Разкажи ми. — Матиас като че ли покри слушалката за момент, преди да продължи. — Имам време.
— Срещнах Амбра.
Матиас мълча толкова дълго, че Том си представи зъбчати колелца в мозъка му.
— В Стокхолм ли си? — попита накрая.
— Не.
— Тя се е върнала в Кируна?
— Да.
— За да те види? — Матиас беше озадачен.
— Не.
— Но сте се срещнали?
Том се зазяпа в празното пространство. Да, и така можеше да се нарече. Срещнаха се, целуваха се, задоволиха се един друг.
— Том?
— Да?
Матиас въздъхна дълбоко:
— За какво всъщност ми се обаждаш?
— Да говорим.
— Ама ти не казваш нищо!
— Обмислям да дойда до Стокхолм.
— Ела. Слушай, сега съм малко зает, но ела, ще обядваме заедно и ще поприказваме.
Том затвори телефона. Погледна Фрея.
— Как мислиш, какво да правя?
Но въпросът беше риторичен. Вече беше решил. Щеше да отиде в Стокхолм.
38
Джил разглеждаше Матиас, докато той й кимаше извинително и довършваше телефонния си разговор. Беше хубав днес, тъмен костюм без вратовръзка, светлосиня риза, обръснат, лъскав пръстен с някаква военна емблема.
— Извинявай! Беше Том — обясни Матиас и остави телефона на масата с дисплея надолу.
Не изключи звука, но поне не щракаше с него през цялото време. Тя не се сещаше за нищо по-несимпатично от мъже, които не пускат мобилния си телефон, затова той получи червена точка.
— Какво искаше?
Джил изпъна единия си крак. Беше с високи до коленете велурени ботуши и на Матиас определено му харесваше да гледа краката й в тях. Поне така изглеждаше, като се има предвид, че направо ги зяпаше. Тя се усмихна и вдигна чашата шампанско, в която мехурчетата бълбукаха. Матиас беше поръчал и за двама им — беше от онези сноби, които разбират от вина. Но не беше неприятен в снобарщината си, пък и човек трябва да е смахнат, за да не обича „Помери“. Отпи голяма глътка, обожаваше предстоящото замайване. Замаяна и весела, има ли нещо по-хубаво? Сякаш всички тревоги изтичаха от нея.
— Честно казано, нямам представа какво искаше Том. Но ми се струва, че върти любов със сестра ти.
Това накара Джил да замръзне с чашата във въздуха.
— Така ли ти каза?
— Не направо. Но така мисля. Чула ли си нещо по въпроса?