— Отвратителни са.
— Вярно е. Но никога не бива да показваш, че ти дреме, става по-лошо.
Беше го научила през годините. Хейтърите бяха като хиени, само чакаха оголено гърло, най-малка слабост. Забеляза, че Матиас е стиснал челюсти. Ядосан ли беше?
— Не е твой проблем. Освен ако не смяташ да набиеш и тях?
— Може и да смятам — отвърна той.
Тя си взе още един пралин, не й се мислеше за онези ненормалници.
— Къде живееш? — реши да смени темата.
— В града.
Тя подбели очи.
— Къде в града? Или и това е тайна? Изобщо дават ли ти да ходиш на срещи?
— Защо да не ми дават?
— Нали си супершпионин.
Матиас поклати глава.
— Ходя на срещи.
И отново потъна в мълчание, изглеждаше умислен.
— Матиас?
— Да?
— Не трябва да обръщаш внимание на троловете, иначе ще полудееш и значи тогава те са победили, ясно?
Той кимна. Взе един пралин, но не го изяде, мислеше.
Тя се чудеше какъв е в леглото. Нежен? Решителен или може би покорен?
Погледна часовника, наближаваше полунощ. Почуди се как е отлетяло времето.
Матиас махна на келнера и взе сметката. Дори не погледна Джил, преди да плати. Когато станаха от масата, тя крадешком видя какъв бакшиш е оставил. Беше щедър. Или пък го правеше, за да я впечатли?
Докато излизаха от ресторанта, леко се облегна на него, чакаше с нетърпение да се целунат. Във фоайето на хотела той отиде да вземе палтото й от гардеробната, помогна й да го облече и тя пак се облегна на него. Сега беше моментът му да действа. Само че не го стори. Тя се обърна бавно. Изгледа го, прокара пръст по палтото, спря се точно над едната гърда.
Той дълго я гледа, сложи си кожените ръкавици и си закопча палтото.
— Обадиха ми се — започна той и тонът му беше извинителен.
— Кога?
— Сега. Докато бях в гардеробната.
Сложи ръка на гърба й и внимателно я побутна през въртящите се врати. Навън въздухът беше свеж и студен.
— Трябва да се връщам на работа — обясни той и в същия момент покрай тях мина голям черен автомобил.
— Посред нощ?
Матиас махна на едно от такситата, които чакаха пред хотела, и й отвори вратата.
— Не такива планове имах за края на вечерта — въздъхна той, когато тя се настани на задната седалка.
После се наведе, вгледа се в лицето й и я целуна по бузата, дълга целувка.
— Съжалявам — извини се. — Заповядай.
Той й подаде пакет с логото на „Гранд Хотел“ и затвори вратата на колата. Махна й още един път, след което се качи в черния автомобил, който беше спрял малко по-напред. Щом затвори вратата, автомобилът мигом потегли.
Джил каза адреса си на шофьора и отвори пакета. Матиас й беше купил кутия пралини за вкъщи. Тя отвори кутията, взе един пралин и го задъвка умислено, докато Стокхолм се плъзгаше покрай прозореца. Във всеки случай след тази вечер можеше спокойно да каже, че Матиас не е никакъв консултант.
39
— Сутрешна оперативна — нареди Грейс и се огледа из редакцията. После взе телефона и хендсфрито и тръгна към конферентната зала.
Амбра дописа края на статията си на лаптопа и я последва. Седна край масата и с последен клик изпрати текста си. Представители на различните редакции влязоха и насядаха по местата, докато Грейс пишеше точките от дневния ред на дъската.
Сред последните пристигнали беше Оливер Холм. Амбра тихо изстена. Дори не знаеше, че е на работа днес.
Той се огледа, напомпа си мускулите, кимна.
— Здрасти, братле! — поздрави едно от момчетата от международната редакция и го тупна силно по гърба.
Размениха някаква тяхна си шега, избухнаха в силен смях, за да покажат на всички какви шегаджии са.
Амбра се спогледа с една репортерка от „Забавления“.
— Започваме — прекъсна ги Грейс и посочи с маркера първата точка. — Сиси, какво имаме в „Престъпления“ днес?
Сиси, криминалната репортерка, дето си намери приятел и рязко спря да общува с Амбра, докладва:
— Очаква се присъда за убийството в парка. Ще го пуснем като извънредна новина.
Грейс кимна и го записа на дъската.
— Заедно ще формулираме заглавието. „Общество“?
— Днес наблюдаваме дебата в парламента. Ще предаваме на живо.
— Уеб канал? — Грейс погледна Парвин, най-популярната телевизионна водеща на „Афтонбладет“. Именно Парвин организира новогодишната вечеря, на която Амбра отказа да отиде. Амбра я харесваше.
— Тръгваме лайв в десет часа. Ще говорим за груповото изнасилване на финландския ферибот нощес и за очаквания хаос с влаковете, ако обявят стачка. И имаме история за някой, който намерил боа в щайга с банани — завърши тя с изтерзан вид.