Кимна леко, докато минаваше покрай тях, и после най-сетне влезе вътре. Винаги беше подозирала, че Оливер се възползва от всяка възможност да й подлива вода пред Дан.
Седна зад бюрото. Косата й миришеше на цигарен дим. Набързо провери новинарските сайтове, отвори мейла и прочете най-новото писмо от Лорд_Брутал, докато отхапваше от сандвича.
Безродна пачавра. Мислиш, че си голяма работа. Защо просто не се метнеш под някой влак?
Тя се поколеба, преди да го изтрие, сипа си кафе към сандвича и прегледа останалите имейли.
До края на деня почти не отмести очи от екрана. Изключи всичко чак към седем. По това време вече бяха пристигнали и последните репортери от нощната смяна. Онези, които никога не изпъкваха, никога не се срещаха с никого и пишеха статии, които бяха журналистическото съответствие на вредни калории и трансмазнини. Тя им кимна леко. Бяха бледи, изглеждаха изтощени и загубили всякакви илюзии за света. Сякаш знаеха, че това е дъното.
Амбра видя отражението си в асансьора, забеляза измъчения си поглед и осъзна, че този ден е направила още една крачка към превръщане в един от бледите, заметени под килима нощни репортери. Вдигна ципа на якето си и слезе от асансьора. Както и да го погледнеше човек, кариерата й не се движеше във вярната посока.
40
Не му беше в природата да действа така импулсивно, помисли си Том, докато паркираше волвото на улицата пред дома си в Стокхолм. Но веднъж като реши след разговора с Матиас, не се колеба повече. Вечерта си събра багажа и потегли от Кируна много преди зазоряване. Шофира цял ден, видя как слънцето залязва, направи само няколко кратки почивки по пътя покрай брега, видя как здрачът преминава в мрак и пристигна на Кунгсхолмен в Стокхолм късно вечерта. Пътуването беше дълго, но той беше свикнал, а и беше преживявал значително по-лоши пътувания.
Влезе във входа, взе асансьора до последния етаж, отключи, прибра се и пусна чантите на пода в антрето. Апартаментът изглеждаше както го беше оставил преди около два месеца, студен и безличен. Куп писма, най-вече рекламни листовки, лежаха на изтривалката в антрето.
Отиде в кухнята. Хладилникът зееше съвсем празен, в повечето шкафове също нямаше нищо. Том остави писмата, завъртя кранчето и извади буркан нес кафе от един иначе празен долап.
Беше му странно да се прибере тук, в дом, който е само негов. Когато получила съобщението за „смъртта му“ в Чад, Елинор вече се била изнесла и живеела в Кируна с Нилас. Докато бил в плен, тя дала под наем някогашния им общ дом в Стокхолм. За щастие, беше дала на склад повечето му лични вещи, вероятно не е искала да натоварва майка му и сестрите му, докато са били в траур.
Том наля вода в чисто новата електрическа кана и почака да заври. Във всяко отношение тази есен беше, меко казано, странна.
След като се прибра от Чад, няколко дни лежа в болница. Правиха му изследвания, лекуваха инфекции, захранваха го. Дейвид Хамар го посети в болницата и когато Том попита, Дейвид му препоръча познат брокер на недвижими имоти.
Брокерът дойде в болницата, показа снимки на три апартамента и Том избра този, без дори да отиде да го види. Все трябваше да живее някъде, а този беше най-близо до офиса.
Той взе чашата с кафето и отиде до прозореца. От всички прозорци на жилището виждаше само вода. Стаите гледаха към Карлбершканален — след три месеца плен в пустинята беше сметнал, че изгледът към морето е най-добрата рехабилитация. Затова го купи и се нанесе. Апартаментът беше в отлично състояние, основно ремонтиран, боядисан в бяло и сиво, но след по-малко от три седмици в него той получи психически срив в офиса и замина за Кируна, затова жилището все още почти не беше мебелирано и изглеждаше някак анонимно. Беше купил легло, диван и кухненска маса, избра мебели изцяло според това дали могат да му ги докарат незабавно. Кашоните с вещите му, които си прибра от склада, бяха наредени покрай стените, но той не беше разопаковал почти нищо, само малко дрехи и най-необходимото. Въпреки безличната атмосфера и купчините кутии все пак му стана приятно да се прибере в собствения си дом.
С чашата в ръка бързо обиколи стаите и накрая се върна в кухнята. Разпръсна писмата върху неизползваната си кухненска маса. Повечето бяха реклами, но между една шарена брошура с намаления и коледен каталог от магазин се беше пъхнало писмо от майка му. Явно го беше изпратила точно преди да започнат да му препращат пощата в Кируна.
Том отвори плика и извади коледна картичка, надписана с красивия почерк на майка му. Тя беше прогимназиална учителка по шведски и един от малкото хора, които още пишеха писма на ръка. Когато в училище той имаше проблеми с писането и четенето, му беше още по-трудно — точно защото майка му беше учителка. Би трябвало да го улесни, но той се срамуваше и нейните добронамерени опити да му помогне обикновено завършваха с караница и остри думи от негова страна. Вярно, тогава беше дете, но до ден-днешен изпитваше вина за държането си през онези години.