Беше рутинна работа и не биха си направили труда да ходят на място, ако не се беше случило в богаташкото предградие и ако жертвата не беше изключително изтъкнат индустриалец. Мъртвите богаташи привличаха повече интерес от обикновените хора. Полицайката, с която тя говори — двете се разбираха добре от доста време, — съобщи, че вероятно става дума за най-обикновен инфаркт.
Тя се върна в колата, остави фотографа да кара и се загледа през прозореца, докато напускаха Юршхолм и излизаха на E18. Прегледа снимките, които беше направила с телефона, слушаше как фотографът говори с редактора, който отговаряше за изображенията. Минаха покрай „Хага Нора“. Кронпринцесата живееше тук с малкото си семейство в дворец насред огромен и строго охраняван парк близо до водите на Брунсвикен. Юршхолм, който току-що бяха напуснали, се състоеше основно от грамадни къщи и подобни на замъци сгради, където живееха най-заможните хора в Швеция. Включително и Джил. А на по-малко от двайсет километра на запад се намираше кварталът на бедните, където социалните проблеми и разрухата представляваха жестокото ежедневие.
Тя зяпаше сградите и шосето навън. Колко разнообразна е лотарията на живота, пък и колко случайна! Свиха към центъра. Скоро щяха да са в редакцията и тогава тя нямаше да има време да мисли за Том, затова сега си даде няколко минути в колата между две задачи. Как само се беше появил! Подсмихваше се по целия път до редакцията, извърнала лице към стъклото.
Работата й вървеше и успя да свърши всички задачи, статии и преамбюли навреме. Този ден не бяха настъпили кой знае колко драматични събития нито в Стокхолм, нито по света, затова размени няколко думи с хората от вечерната смяна и в пет и половина излезе на тротоара. Том чакаше отпред, както се бяха разбрали. Никакви есемеси през деня с извинения, че ще закъснее. Никакви откази и променени планове в последната секунда. Щом Том кажеше, че ще дойде, значи щеше да дойде. Носеше от онези супермодерни, но дискретни якета за ски, сив шал, кожени ръкавици и големи ботуши. Не беше сложил шапка на късо подстриганата коса, но в едната ръка държеше тайнствена черна чанта.
Поздрави я с широка усмивка и сякаш тази усмивка осъществи директна връзка с всичките й ерогенни зони. Цялото й тяло настръхна и тя се опита да скрие глупавото си поруменяване, като се престори, че се занимава с шала и ръкавиците.
— Ходи ли ти се пеш до Кралската овощна градина? — попита той, но после сведе очи към тънките й боти и поклати глава. — Ще хванем такси.
Махна на една кола, отвори вратата и се качи след нея. Амбра доволно се отпусна на задната седалка. Не беше свикнала да я глезят така.
— Как се чувстваш? Някакви оплаквания след измръзването? — поиска да знае той.
— Не, никакви. Къде ще ходим?
— Ще видиш.
— Мачо — промърмори тя, но с половин уста.
В колата беше приятно топло и Том ухаеше хубаво, а тя щеше да ходи някъде след работа, вместо да зяпа телевизия вкъщи и да дояжда остатъци. И щеше да бъде с един от най-привлекателните мъже, които е срещала. Том сякаш ставаше все по-хубав с всяка следваща среща. Възможно ли е да е имало момент, когато изобщо не е смятала, че той изглежда добре? Погледна крадешком към седалката, където краката им почти се докосваха.
— Как беше работата? — попита той.
— Необичайно спокойна. Рядко се случва. Но във всеки момент може да избухне някоя криза. Ти какво прави днес? Да не си се върнал на работа?
— Обядвах с Матиас, попълвах документи и поканих една красива жена на среща.
Беше лигаво и тя вдигна очи към небето, като се мъчеше да не показва, че всъщност се вълнува. Боже, той беше почти неустоим, когато се държеше по този начин!
На „Хамнгатан“ слязоха от таксито. Валеше сняг, големи меки снежинки се рееха във въздуха, беше направо нелепо романтично. По витрините малко по малко започваха да излагат пролетни артикули, но коледните лампички още висяха по дърветата и фасадите и мигаха в мразовитата вечер. Ухаеше на греяно вино и печени бадеми, а отнякъде се чуваше музика.
Вървяха към Кралската овощна градина, подминаваха павилиони, които продаваха джунджурии и сувенири около празния фонтан. В едно малко павилионче предлагаха норландски специалитети и Амбра се спря. Докато ги разглеждаше, взе да души въздуха.
— Откъде идва тази миризма?
Том посочи една камионетка:
— Обичаш ли гофрети?
— Иска ли питане? Обожавам ги — каза тя искрено и устата й се напълни със слюнка.