— По-добре ли е? — попита Том.
— Малко — призна тя неохотно.
— Минаха десет минути. Искаш ли да си ходим?
Не, вече не искаше. Продължи да го стиска и заедно се плъзгаха бавно из пързалката. Едва ли някога щеше да стане майсторка на кънките, но беше невероятно удоволствие да усвоиш нещо, което винаги си смятал за непостижимо.
— Карам кънки! — засмя се тя, стиснала конвулсивно лакътя му с две ръце. Направи още няколко леки движения, но в нейния свят и те се брояха за каране.
Някъде след третия кръг около малката пързалка Том си свали ръкавиците и ги прибра в джоба си. После махна едната й ръкавица и я хвана за ръка.
— Трябва да те държа топла — измънка.
Въртяха се така, нейната ръка в неговата, а след малко той се завъртя, без да я пуска и за секунда.
— Какво правиш? — изписка тя.
Той се плъзгаше назад, хвана и двете й ръце.
— Свий леко коленете.
Амбра се подчини, като внимаваше да не падне. Залитна, обхвана я паника, но той спря и пак я пое в обятията си, стабилен като танк.
— Държа те — промълви.
Тя го стискаше здраво:
— Не ме пускай.
— Няма, обещавам.
На другия ден сигурно всичко щеше да я боли, но си заслужаваше. Музиката и ароматът на греяно вино, хората, които се пързаляха, смееха се и се радваха. Точно това си фантазираше понякога за живота, но рядко се превръщаше в действителност. Плъзгаха се по леда, бавно, всички останали ги изпреварваха, но Амбра се наслаждаваше на всяка секунда. Вече беше по-стабилна върху кънките, всичко се въртеше около правилното съчетание от равновесие и безстрашие, знаеше го, но въпреки това се притискаше към Том, облегнала глава на рамото му, приятно й беше да се чувства защитена и обгрижена.
Вдигна очи към него в момента, в който и той я погледна. Очите му проблясваха от шарените светлинни около пързалката, беше толкова близо до нея, че виждаше всяка мигла, всяко косъмче на веждите му. И тогава той приближи уста към нейната и я целуна, докосна устните й нежно, съвсем лека целувка със затворена уста и меки устни, като продължаваше да я държи здраво и сигурно. Навярно дори да искаше, не би могла да падне. Затвори очи, потъна в целувката. Ръцете му се сключиха около нея и двамата бавно се плъзгаха заедно чак докато музиката утихна. Тя му се усмихна зашеметена.
— Как са краката? — попита Том тихо.
— Болят леко — призна тя.
Беше твърде меко казано — отдавна бяха изтръпнали.
— Впечатлен съм, че издържа толкова дълго — похвали я той и бавно я насочи към пейката, където се бяха преобули.
— Седни — заръча й и коленичи пред нея.
Дъхът му се виеше като облак пред устата и Амбра гледаше тила му, докато той се занимаваше с едната й кънка. Развърза връзките и бавно я свали. Тя въздъхна. Ох, наистина боли! Той обхвана ходилото й с ръка и внимателно го стисна.
— Утре ще го усетиш — поклати глава.
Амбра си седеше на пейката и се оставяше на грижите му. И двамата мълчаха. Тя протегна ръка и го погали по косата. Беше нежна и студена, прокара пръсти през нея. Той бавно свали другата кънка.
— Том — промълви тя и той хвана ръката й, целуна дланта й и тя рязко си пое въздух.
Беше толкова нежен жест, устните му върху дланта й, гъделичкащата брада, топлата уста. Тя се наведе, потърка чело в неговото, затвори очи и вдиша аромата му. Боже, как го желаеше, как искаше и той да я желае! Не разбираше как може да я привлича толкова силно, не само фактът, че беше хубав и вълнуващ, и очевидно умееше всичко на света, включително и да я научи да кара кънки, но и целият Том. Мирисът му. Тялото му. Всичкото му. Такива неща не й се случваха и определено не ги беше преживявала с друг мъж. Не можеше да мисли. Нима не беше влюбен в друга жена? Допреди седмица беше, а Том не изглеждаше да е от мъжете, които се променят бързо. С други думи, всичко вървеше право към разбито сърце. Нищо добро нямаше да излезе от това. Но той ми купи наушници.