— Не е кой знае колко голям — каза тя извинително и си окачи палтото на алена закачалка.
Наистина беше съвсем малък. Миниатюрно антренце, кухня, която едва-едва побираше маса с три стола и табуретка, малък хол с малък диван, голям телевизор с плосък екран и рафтове с книги.
— Подовете са толкова криви, че ако сложа топче в единия край, се плъзва до другия. Но са оригинални и има нещо специално в многовековните дъски.
— Вярно е — съгласи се Том, макар че никога досега не беше размишлявал за старинни подове.
Двата прозореца в хола бяха с различна големина и еркерите сигурно бяха към половин метър дълбоки. Апартаментът беше уютен, не изискан, не модерен, просто приветлив. Шарен и спретнат, не точно това беше очаквал от нея.
Амбра подръпна ръкавите на пуловера, както й беше навик. Дали беше притеснена? Или просто уморена?
— Искаш ли нещо за пиене? — предложи тя и отиде в кухнята.
Том я последва. Кухнята беше също толкова приятно шарена като антрето и хола. Евтин бял хладилник, полици с разноцветни чаши, кани, различни купи и един златист тостер. Елегантен абажур във всички цветове на дъгата.
— Много ти е хубаво — похвали я той, докато Амбра отваряше хладилника.
— Благодаря.
Но сбърчи чело.
— Май мога да ти предложа само вода — добави смутено.
— С удоволствие.
Тя свали две светлосини чаши от полицата, извини се смутено, когато се сблъска с него. Кухнята беше миниатюрна и Том й пречеше, където и да застанеше.
— Добре ли се чувстваш тук? — попита той.
Тя пъхна пръст под течащата вода.
— Като малка толкова пъти се местих — каза, докато наливаше водата. — Рядко имах собствена спалня, никъде не се задържах дълго, никъде не се чувствах у дома. Когато получих първото си назначение, взех огромен заем от банката и си купих този апартамент. По-голямата част от заплатата ми още отива за изплащането му, но беше добра сделка, сега щеше да е много по-скъп, а и това е моята крепост.
— Символ на самостоятелността ти.
— Именно.
Подаде му чашата и погледите им се срещнаха. Той отпи, остави чашата и в същия момент тя направи неочаквано движение. Беше толкова тясно, че нямаше как да избегнат сблъсъка. Протегнатата му ръка докосна тялото й и той целият настръхна. Въздухът между тях сякаш изчезна. Тя не помръдваше.
— Том…
Големи очи. Уязвим поглед.
Той я хвана, придърпа я към себе си. Тя продължаваше да го гледа напрегнато и после устните им се срещнаха, той я целуваше точно както беше мечтал през последните часове, дни. Истинска целувка.
Ах, вкусът й беше фантастичен, когато устните й се отвориха за него! Езикът й срещна неговия, нетърпелив, дързък. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, продължиха към врата и тя жадно отговори на целувката. Тялото на Том се възбуди, стана грубо, топло и примитивно. Той я придърпа към себе си, докато се опряха в стената. Тенджери и други кухненски прибори издрънчаха, но той само я стисна по-силно, не можеше да я пусне, нищо друго не го интересуваше. Амбра нетърпеливо дръпна блузата му и после ръцете й бяха под дрехите му, върху голата му кожа, той усещаше пръсти и нокти и в мозъка му сякаш стана късо съединение. Хвана дебелия й пуловер, смъкна го от нея, хвърли го на пода. Отдолу имаше още един, нетърпеливо свали и него. Още една тънка блуза отдолу. И още една.
— Боже, колко дрехи си облякла?
— Тази е последната — отвърна тя през смях, свали и нея и остана само по семпъл черен сутиен и джинси.
— Толкова си хубава! — промълви Том, поглъщаше я с поглед.
Тя вдигна очи към тавана, но той хвана лицето й с две ръце. Струваше му се важно Амбра да знае, че говори сериозно, че не е празен комплимент, че не е мъж, който приказва просто така.
— Да, хубава си — повтори и прокара устни по брадичката й.
Тя потръпна и той я целуна по шията, дълго, докато не почувства резките вдишвания и пулса под топлата кожа, после я целуна по ключицата, прокара ръка по нежната като коприна кожа, навсякъде, докъдето стигаше, чу я как изстена. Докосна я с устни през сутиена и чу нейното „О, боже!“. Усети как малкото зърно се втвърдява, усети вълна от желание в собственото си тяло. Това между тях беше като някаква еротична лудост, във всеки случай той вече беше като подивял. Единственото, за което можеше да мисли, беше да я задоволи. Все едно беше получил мисия, цел, операция. Пръстите на Амбра отново се плъзнаха около врата му и той обичаше, когато тя правеше така, стискаше го, искаше го. Хвана я през кръста и я притисна силно към себе си, към твърдата си възбуда. Тя изстена. С треперещи пръсти разкопча джинсите й, пъхна ръка вътре, стисна я през бикините.