— Чакай малко. — Гласът й беше дрезгав и натежал. Светлата кожа беше настръхнала.
— Студено ли ти е? — промълви той, поглади настръхналата й кожа с върха на показалеца си, видя как изтръпва.
— Малко — отвърна тя и той го прие като повод да я обвие в прегръдката си, да я притисне цялата към голата си кожа.
Заля го вълна от загриженост, инстинкт да я защитава и нещо друго, което не можеше да определи. Той поглади с нос врата й, прегърна я още по-силно и после, просто защото можеше, се изправи, като я държеше в обятията си. Беше силен и колкото и да е смешно, искаше да й го демонстрира. Не беше съзнавал, че е такъв, обикновено не се фукаше пред жените.
— Би трябвало да протестирам — рече тя, но вместо това го прегърна през врата и подуши гърдите му.
— Защо? — промълви той в косата й.
— Защото е клише. Освен това до дивана има към половин метър.
— Там ли искаш? На дивана?
— Да, ако обичаш.
Том измина няколкото крачки до хола и седна на дивана, като още я държеше в прегръдките си. Беше толкова мека, че той не можеше да мисли трезво. Притисна задника й към слабините си, размърда се, изстена.
— Да не се търкаш в мен? — засмя се Амбра.
— Да — призна той.
Тя се раздвижи в ръцете му и Том рязко си пое дъх.
— Дали вместо това да не правим секс? — попита тя.
— С удоволствие — отговори й насечено.
Поколеба се леко, не искаше тя да си помисли, че е планирал това, но…
— Купил съм презервативи — призна.
Тя се изсмя:
— Аз също. За всеки случай.
Облиза шията му, захапа ухото му. Том не помнеше кога е искал нещо толкова силно, колкото сега искаше да нрави секс с Амбра Винтер в шарения й малък апартамент. Беше готов да й свали и луната, стига тя да пожелаеше.
Спалнята й беше също толкова малка и шарена, колкото и останалата част от жилището, зеленото легло беше широко точно колкото за двама им. Той се пъхна при нея под завивките, които тя вдигна. Леглото се огъна притеснително и при всяко движение изскърцваше силно, но, изглежда, щеше да ги издържи.
— Антика е — обясни Амбра.
Той кимна, вниманието му в момента не беше съсредоточено върху антикварните стоки. Дискретно си сложи презерватива, легна на една страна и се приближи, докато застанаха лице в лице, гърди срещу гърди, нос срещу нос. Целуна я жадно, вдигна крака й върху бедрото си, разтвори я, погали крехката кожа, нагласи се и най-сетне се плъзна в нея. Беше по-хубаво от всичките му фантазии. Изстена, когато влажната топлина го обгърна, лежеше съвсем спокойно, само я чувстваше, наслаждаваше се на усещането да я държи в обятията си, да бъде вътре в нея, да бъде толкова близо.
Тя се прилепи до него, придърпа го към себе си, здраво го стисна с крак.
Той внимателно излезе от нея, влезе пак, и пак, любеше я колкото можеше по-бавно, колкото можеше по-интимно, преди лудостта пак да го обхване. Беше твърде зажаднял, за да продължи дълго така, чувството беше твърде сурово, твърде силно, затова я прегърна здраво, хвана с ръка тила й, с другата — дупето й, прилепна плътно към нея, дишаше тежко върху кожата й. Беше почти непоносимо хубаво и той свърши, грубо и на тласъци, дълбоко в горещото й тяло. Загуби се и изчезна.
— Том? — Мека ръка на бузата му малко по-късно.
Той примигна, все още зашеметен.
— Извинявай! Тежа ли ти?
Надигна се, но Амбра го последва, усука се около него. Той целуна нежното й рамо, чу как леглото изскърцва. Тя се отпусна с буза на гърдите му, покри тялото му със своето и Том усети присъствието й с цялото си същество. Тук, в малкия апартамент с ресни, лампички и жизнерадостни цветове, се чувстваше повече у дома си, отколкото където и да било другаде. Погали благоуханната й коса. Заигра се с една къдрица. Тя целуна гърдите му, прокара пръст по косъмчетата.
— Искаш ли да хапнем? Вече огладнях.
— О, да. Имаш ли нещо тук?
— Нищо.
— Какво ти се яде?
— Сладкиши.
Той я целуна по носа и се надигна.
— Значи ще купя сладкиши. И после искам да погледам онзи сериал, за който ми разказа.
Том се облече, слезе до магазина на ъгъла, купи сладкиши — прясно изпечени канелени кифлички, шоколад и сладолед. Когато се върна, Амбра беше запалила свещи и беше донесла завивките и възглавниците от леглото в хола. Отпуснаха се на малкото канапе. Амбра пусна „Капанът на лукса“.
— Харесва ли ти? — попита Том след минути смаяно мълчание.
Нищо не схващаше.
Тя пъхна едно шоколадово сърце и няколко пралина в устата си.
— Много.
— Ама… защо?
— Нямаш ли нещо, което просто да харесваш? — попита тя и се протегна към поредния сладкиш.