Какво можеше да направи?
Дали да предложи нещо? Какво да е то? Не искаше да й се стори нахален.
Телефонът му звънна, докато излизаше на магистралата.
— Матиас е, как си?
— Бива — отвърна той кратко.
Още не можеше да определи какво точно изпитва към Матиас, къде се намират по линията на взаимоотношенията.
— Просто исках да чуя дали не си размислил, дали си готов да дойдеш при мен да се борим за демокрацията.
— Не съм размислил.
— Филипа те хареса.
— Видяхме се за няма и пет минути.
— Е, ти си си за харесване. А и трябва да видиш какво оборудване ни дадоха. И какъв бюджет. Според мен трябва…
— Между другото, как мина с Джил Лопес? — прекъсна го Том.
Дълго мълчание.
Том се подсмихна. Значи това бил начинът да затвориш устата на Матиас.
— Видяхме се — отговори Матиас уклончиво. — А при теб? Излезе ли нещо с Амбра?
През ума на Том мина картината как се задоволяваха в къщата край Кируна, за кънките в събота, за ненадминатия секс, за постоянните есемеси.
— Чухме се няколко пъти — отвърна също толкова уклончиво.
Отново мълчание.
Трябваше да затвори, да не се оставя Матиас да му надува главата. Но имаше още доста път. А и Матиас разбираше от тези неща, в някои области беше много по-опитен. Том въздъхна, не му беше удобно да води този разговор. Но нямаше кой знае какъв богат избор. Ако не искаше да се допитва до гугъл, разбира се, което му се струваше още по-недостойно.
Той си прочисти гърлото, взря се в пътя и с възможно най-делови тон каза:
— Чудя се дали да й се обадя, или не.
Матиас мълча толкова дълго, че Том се принуди да го попита още ли е на телефона.
— Да, да, просто се мъча да се възстановя от шока, че ме молиш за любовни съвети. Какво точно се чудиш?
Том гледаше право напред. Стисна зъби.
— Дали да позвъня на Амбра, след като ние… Сещаш се.
— Да разбирам ли, че не само сте се „чули няколко пъти“? — Да.
— Ясно. Харесваш ли я?
Нямаше нужда дори да се замисля.
— Да.
— Значи е съвсем просто. Ако искаш да й се обадиш, обади й се.
Том примигна и зави. Само по себе си звучеше логично.
— Няма да знам какво да кажа.
Той сбърчи нос, звучеше като тийнейджър.
— Том, ходенето с жена е процес. Опознайте се. Търсете равновесие. Ако напоследък е било много страстно, може би другия път може да правите нещо по-леко. Или обратното.
Хм. Не беше помислял, че ходи с Амбра. Когато се събра с Елинор, в Швеция никой не говореше за „ходене“, затова нямаше представа дали това правят. Но Матиас беше прав, трябваше да й се обади, и без това го искаше. Може да предложи разходка или кафе. Или да й прати нещо? Цветя? Или пък щеше да я уплаши? Поне успя да се възпре, преди да е попитал Матиас. Имаше си граници колко би могъл да се унижи пред някогашния си приятел. Или настоящия си приятел. Е, вече не знаеше.
— Трябва да затварям — каза само.
— Дочуване.
Том затвори, без да отговори. Скоро щеше да стигне. Сви в алеята и паркира пред гаража на родителите си.
Остана в колата.
В тази жълта къща беше израснал. Сестрите му се бяха изнесли една след друга, бяха създали семейства. Баща му беше починал отдавна.
Но майка му още живееше тук.
Том не си спомняше кога е идвал последния път. Не беше очаквал такива силни емоции. Слезе от колата и тръгна към вратата. Снегът беше изринат и беше посипано с пясък, на стълбите светеше голям фенер, а на вратата беше окачен зелен коледен венец. Къщата беше боядисана наскоро, всичко беше спретнато и добре поддържано. По дърветата както винаги висяха лампички. Майка му не беше стара, още нямаше шейсет, и освен че беше изключително сръчна, съпругът й умееше да поправя всичко. Но все пак трябваше да се обади, не да се изтърсва без предупреждение, помисли си Том, докато изминаваше няколкото крачки до входа. Трябваше да я попита дали има нужда от нещо. Той беше сръчен и силен, собствената му майка трябваше да знае, че може да му се обажда за всичко. Но Ева Лексингтън не обичаше да моли за помощ, винаги беше предпочитала да се справя сама.
В това отношение си приличаха, хрумна му изведнъж. Той натисна звънеца и вратата се отвори веднага, сякаш беше стояла в очакване в антрето.
— Том! Влизай.
Тя отстъпи встрани. Той влезе и я потупа по ръката, целуна я по бузата. Рядко показваха обичта си физически, но той видя, че очите й са влажни. Тя се уви с жилетката, беше студено, и Том побърза да затвори вратата след себе си.
— Така се радвам да те видя, толкова съм щастлива, че намери време да дойдеш!