— Ти си един от малкото хора, които наистина се опитват да направят света по-добро място. Искам да знаеш колко се гордея с теб. Имаш вродено чувство за правилно и грешно. Баща ти също го имаше… в много отношения.
Тя извади носна кърпа от джоба на жилетката си и си избърса носа.
— И не си ме подложил на нищо. Скъпи Том, понякога ми се струва, че не разбираш колко си важен за нас, колко много означаваш за близките си.
— Вие също означавате много за мен — каза той задавено. Тя го потупа по бузата и пак седна до кухненската маса.
— Знам. Какво става с Елинор? Още ли е…
— С Нилас? Да.
— Мъчно ми е за теб. Знам какво изпитваш към Елинор.
Тя замълча, изтърси трохите от масата, събра ги в шепа и ги пусна в чинийката си.
— Мамо? Мислех, че я харесваш — изненада се той.
Цялото му семейство познаваше Елинор добре, беше ги срещал много пъти, бяха общували. Том беше приемал, че всички ги смятат за съвършена двойка.
— Харесвам я, разбира се — отвърна тя, но тонът й не беше сто процента убедителен.
Той се почуди дали според майка му Елинор го е предала.
Не само с Нилас, но и по-рано. Не го беше казвал на никого, на никого не му влизаше в работата, но майка му може би подозираше нещо.
— Няколко пъти излязох с едно друго момиче — започна той колебливо.
Тя отпусна ръце в скута си и го погледна насърчително.
— Не знам дали ще я харесаш.
— Че защо не?
— Съвсем различна е от Елинор — обясни той. Макар че това може би не беше недостатък. — Казва се Амбра.
— Хубаво име.
— Журналистка е. Малко по-млада.
Лицето й помръкна леко.
— Не твърде млада, надявам се?
Той се засмя:
— Не, мамо, не е твърде млада. Вероятно няма да излезе нищо сериозно, моля те, не казвай на другите. Но реших, че ще искаш да знаеш, че има надежда.
— Радвам се. — Очите й отново се насълзиха.
До края на посещението му си приказваха за овощната градина и за сестрите му, а накрая Том обеща скоро пак да се отбие.
На сбогуване се прегърнаха.
— Пази се, мамо, звънни, ако ти трябва нещо. И гледай да си почиваш.
Той се върна с колата в града. На средата на пътя му хрумна нещо, сви към центъра, паркира в гаража на един мол и отиде до магазина. Качи се до етажа за мебели и си избра възглавници, няколко кани, завеси и порцеланов сервиз за ежедневна употреба. Забеляза едно одеяло в приятни цветове и взе и него. Напомняше му на апартамента на Амбра. Поръча да му доставят вкъщи всичко, освен одеялото, което направо взе със себе си. После слезе до мъжката мода, избра си костюм, няколко ризи и бельо. Натоварен с пликове, тръгна към колата, но забеляза табела към отдела за играчки. Отиде там и намери продавач.
— Търся подарък за момче. На около осем години е, нямам представа какво харесва. Само не оръжия.
— Легото винаги е популярно.
— Добра идея. Някоя голяма кутия. Можете ли да я опаковате като подарък?
Том напусна магазина с огромния пакет под мишница и хартиените торби в двете ръце. Щеше да се прибере вкъщи да остави всичко и после щеше да отиде да се подстриже.
През есента се беше върнал от мъртвите.
Но едва сега отново се почувства жив.
45
Амбра гледаше със смъдящи очи монитора и се мъчеше да се съсредоточи върху новинарския поток. Всъщност днес трябваше да има свободен ден, но Грейс притеснено я помоли да работи извънредно и тя не можа да откаже. Сега обаче започваше да усеща колко малко е спала през последните нощи. В редакцията винаги беше стресиращо, но при толкова болни колеги почти не й оставаше време да иде до тоалетна или да се нахрани, по цял седеше пред компютъра и поглъщаше кофи кафе. Искаше й се поне да хапне нещо на крак, но дори за това не намираше време. Чакаха я три статии за написване и към двайсет и пет телефонни разговора и съобщения, на които да отговори. И нито едно от тях не беше от Том.
Беше отговорила припряно на вчерашния му есемес и след това не му се обади, а и той повече не я потърси. Опитваше да се убеди, че това ни най-малко не я безпокои, но безуспешно. Ами ако се беше отказал? Дали не съжаляваше, че я покани на партито в петък? Трябваше да му пише, може би да му звънне, само да…
Дисплеят на телефона светна и тя го погледна, надяваше се да е той. Но не беше Том, съобщението беше от Елса:
Днес видях Есаяс. Говореше с някакъв мъж. Направих снимка. Мога ли да я изпратя с есемес?
Амбра й изпрати възможно най-подробни инструкции и след миг получи снимката.
Знаеш ли кой е? Прилича ми на тв детектив.
Амбра се вгледа в размазаната снимка на висок, облечен в черно мъж, която Елса й прати. Никога не го беше виждала.