Не. Но, Елса, бъди внимателна. Не се натоварвай с това.
Ами ако нещо се случеше с Елса? Все пак беше кажи-речи стогодишна.
В отговор Амбра получи усмихнато личице.
Пак се взря в снимката на мъжа. Беше размазана, не се виждаше добре, той беше извърнат настрани. Можеше да бъде всеки. Но нещо в позата му размърда мозъка й. Дали беше възможно да го намери по снимката? Тъкмо включи и това в мисления си списък с „Неща, за които трябва да намеря време“, когато забеляза, че Оливер Холм върви към бюрото й.
Ъгълчето на устата му беше извито в усмивчица, а широките рамене, лъскавата коса, пружиниращата походка го караха да изглежда като принц от филм на „Дисни“. Изглеждаше добре, доста жени го заглеждаха, докато минаваше покрай тях с бицепсите си и идеално преценената небрежност на дрехите. Всъщност и някои от мъжете.
Оливер се спря на две-три бюра от нея. Амбра видя с крайчеца на окото, че разменя няколко думи с един от шефовете на редакции. Изсмяха се високо, Оливер прокара ръка през косата си и в отговор на думите си получи потупване по гърба. После извика „чао-чао“, направи още две крачки и пъхна глава в офиса на „Разследвания“. Амбра не можеше да се сдържи да не подслушва. Чуваше само тихо мърморене. Опита се да се съсредоточи върху работата, но беше невъзможно. Какво толкова имаше да приказва с тях?
— Супер, до скоро! — каза той силно и Амбра побърза да се вторачи в компютъра и да се преструва, че не го вижда.
Оливер продължи нататък, движеше се през офиса като завоевател, като някой, който е ударил джакпота и само чака да си получи парите.
Ако Амбра имаше смъртен враг, това беше Оливер Холм.
Той приближаваше към бюрото й, тя наведе глава още по-ниско към компютъра, все едно буквите на екрана съдържаха отговора за смисъла на живота.
Отмини, отмини, отмини.
Оливер се спря.
Естествено.
— Как върви, как върви? Пописваме си?
Амбра не отговори, само го изгледа, искаше й се да каже, че той просто е тъпо русо парче. За съжаление, беше твърде умен за това.
— Реших, че ще искаш да знаеш, че съм хванал страхотна история. Сега бях при момчетата от „Разследвания“ и им разправих, направо побесняха от кеф. Ами ти? Да не се занимаваш с някой от сълзливите си социални репортажи? Малко емоции за домакини?
Оливер плъзна поглед по записките на Амбра, където беше отбелязала с големи букви „Социални грижи“.
Тя обърна бележника с лицето надолу.
— Тук всичко е наред. Ами ти, напоследък да си черпил шефа с цигарки?
Оливер се ухили:
— Хайде, хайде, да не се цупим. Кой знае, може пък да те прехвърлят някъде другаде. — Той се засмя, все едно просто си бъбрят и се закачат.
— Да, все пак аз нямам роднини, които да ми помогнат да се издигна, затова ще трябва просто да стискам палци.
— Горкичката малка Амбра! Сигурно те боли, че все те побеждавам.
И за първи път Амбра си помисли, че Оливер може и да е прав. Може и да е по-добрият журналист. Тъкмо понечи да каже нещо затапящо, или поне да измисли нещо интелигентно, когато Оливер вдигна ръка за поздрав към някого зад нея. Тя се обърна. Беше Карщен Лундквист, експертът по въпросите на сигурността, вървеше към тях.
— Здрасти, мъжки! — ухили се Оливер.
Карщен само го изгледа над очилата, без да отговори.
— Амбра, имаш ли минутка? — попита само.
— Оливер тъкмо си тръгваше — отвърна тя и не можа да не изпита злобно удоволствие, като видя изражението на съперника си.
Карщен беше един от авторитетните мъже в редакцията, беше печелил награди, бяха го крали конкуренти, не се поддаваше на подмазване. Той си нагласи очилата и изгледа Оливер очаквателно, на Амбра направо й идваше да го прегърне. Оливер се намуси и се махна.
Карщен придърпа един стол и пак вдигна очилата на носа си.
— Мислех за онова, което ми каза.
— За Чад?
Амбра почти беше забравила, че бяха говорили преди две седмици, обяснението на Том й стигаше. Ако трябваше да бъде честна, в момента мислеше повече за секс, отколкото за война. Сега се засрами леко. А се имаше за професионалиста.
— Нещо не се връзва — започна Карщен.
— Какво?
— Случило се е нещо в района, за който говорихме. Носят се слухове. Мога да те свържа с моя човек, ако още проявяваш интерес.
— Но защо тогава никой не е писал за това?
— Всъщност ТТ писаха нещо. Но малка битка в Чад не е приоритетна задача, така да се каже. Русия, Сирия, ИДИЛ — да, Западният свят си има достатъчно проблеми.
Амбра се почеса по челото.
— Как смяташ? Възможно ли е да има шведска връзка?
— Нямам представа. Нямам и време да работя по това. Искаш ли информацията, която ти намерих?