Амбра кимна. По-късно щеше да я провери. Още една точка в списъка с неща, за които трудно щеше да смогне. Ставаше все по-дълъг.
Късно същата вечер Амбра вървеше към къщи почти разплакана от умора след няколко часа извънреден труд. Валеше сняг и тя беше така съсредоточена да не се подхлъзне на коварния тротоар, че напълно забрави да напазарува. Чак когато се катереше по стълбите, се сети, че вкъщи няма нищо за ядене. Но беше твърде уморена да се връща.
Изкачи последните стъпала и видя, че пред вратата й е оставено нещо.
Кафява хартиена торба. Поколеба се на най-горното стъпало. Първата й мисъл беше за някаква заплаха. Тя самата никога не беше получавала подобно нещо, но на няколко колежки им се беше случвало.
Предпазливо приближи торбата, наведе се, надникна вътре. Букет цветя и кошница, увита в целофан. Надали беше заплаха. С прилив на енергия тя вдигна плика, отключи вратата и забърза към кухнята, без да си сваля връхните дрехи, остави торбата на масата и започна да вади подаръците.
Оказа се кошница с деликатеси, пълна със сирена, бисквити, грозде, чери доматчета и кутийка луксозни бонбони. Букетът беше от лалета във всякакви цветове — виолетови, жълти, розови, разноцветни, двойни и единични, изобилие от цветове. Прочете картичката:
Тези цветя ми напомниха за твоя апартамент — цветове и радост.
Чакам с нетърпение петък.
Не се пребивай от работа.
Том
Това беше идеалният подарък. Перфектен. Личен, луксозен, грижовен, без да е прекален или нахален. Тя напълни ваза с вода и натопи цветята. Отвори едно от сирената, отряза дебело парче и го сложи върху наръсена със сол бисквитка. Облиза си пръстите, отнесе цветята и кошницата в хола, нареди всичко на масичката и после се върна в антрето да се съблече.
Докато вечеряше и гледаше цветята си, не можеше да загърби мисълта, че ако Том не иска нищо сериозно, значи е избрал грешна тактика. На нея това й се струваше като нещо повече от случайна връзка, повече от флирт. Дали той го съзнаваше? И дали изпитваше същото?
46
Матиас поглади брадичката си. Работеше вече близо петнайсет часа и наболата брада застърга пръстите му. Но денят беше ползотворен. С новия му екип бяха успели да предотвратят агресивна атака на руски хакери, които разпространяваха слухове за шведски политици. Освен това се беше накарал на СЕПО — Службата за национална сигурност, беше обсъждал въпроси на сигурността в Русенбад и накрая се беше срещнал с върховния главнокомандващ.
Дори беше намерил време да мисли за Джил и да погледне профила й в инстаграм поне двайсет пъти. Беше… Не знаеше как да нарече собственото си поведение. Изобщо какво общо имаше с нея? Беше й пратил две съобщения след вечерята, но не получи отговор.
От една страна, Джил изглеждаше заета жена. Записваше песни, ходеше на фотосесии, участваше в телевизионни предавания, затова може би нямаше време да отговаря на есемеси. От друга страна, Матиас подозираше, че се е обидила, когато я заряза пред „Гранд“ посред нощ.
Не че я винеше. И не, че ставаше за първи път. Винаги беше поставял работата над всякакви връзки, не го планираше, просто така се получаваше. Но той мислеше за Джил — често. И му беше станало навик да гледа профила й в инстаграм, да следи пътуванията й, да се смее на понякога истеричните й постове и да се тревожи заради някои от коментарите.
Повтаряше си, че просто държи под око хейтърите. При всеки нов злобен или заплашителен коментар той проверяваше името в списъка, който му състави Филипа, някои имена се повтаряха постоянно. Колкото повече се занимаваше с това, толкова повече се убеждаваше, че е длъжен да се разрови надълбоко, ако иска да разкрие истинската самоличност на интернет троловете. Щеше да говори с Филипа, да види какво може да открие в „дълбокия интернет“ — невидимите слоеве на интернет, над пет хиляди пъти по-обширни от обикновените. Щракна върху най-новата снимка на Джил. Селфи отпреди едва час. Лъскава червена уста, вълниста холивудска коса, дълбоко деколте. Очите му се заковаха върху тези устни.
Матиас си имаше правила в любовните връзки. Не излизаше с никоя в продължение на повече от два месеца, броено от първата среща. Водеше ги само в най-добрите ресторанти. Той правеше първата стъпка по отношение на секса, смяташе, че така е учтиво, но нямаше нищо против да бъде съблазнен. В разговорите беше искрен, но не интимен, обичаше да обсъжда и да спори по различни теми, стига да не са свързани със семейството и професията му. Държеше ясно да обясни какво търси — близост, нежност, секс, и какво не търси — дългосрочна връзка, общо бъдеще.