47
— Какво правиш? — попита Матиас.
Том гледаше лицето си в огледалото, извиваше глава, като се мъчеше да не изтърве телефона в мивката.
— Бръсна се.
— Ще махаш брадата?
— Да, ще ходя на парти.
Том прокара ножчето по бузата си, остави следа в пяната. Изтръска го в мивката и повтори движението.
— Значи още си в Стокхолм?
Том не отговори. Беше сигурен, че Матиас много добре знае къде се намира. Не беше от хората, които чакат някой да им донесе информация, сам си я намираше.
— Ходил ли си на работа? — продължи да го разпитва.
Том надигна брадичка, за да се заеме с гърлото си.
— Да.
През седмицата ходи до офиса. Мина неочаквано добре. Повечето му служители бяха бивши военни и по някой и друг полицай. При появата му се престориха, че не виждат нищо изненадващо, и това му подейства добре. Може би все пак щеше да успее да се върне.
— Назначих Филипа — подхвърли Матиас.
— Хакерката?
— Да. И един криптолог, когото интервюирах онзи ден. Компетентен и интелигентен, страхотна находка. Екипът се получава великолепно, може би най-добрият, който съм събирал. Но искам и теб. Нуждаем се от твоите познания. Аз се нуждая от тях.
Том обаче беше решил. Не искаше да се има работа нито с Матиас, нито с Въоръжените сили. Да си търсят познанията някъде другаде. Той пак прокара бръснача, мълчеше.
Матиас, който винаги беше проявявал някакво свръхестествено умение да разчита мислите му, каза:
— Том, колко пъти да те моля за прошка? Не можеш ли да преглътнеш станалото? Ние сме войници, понякога просто трябва да приемем фактите.
Том изруга.
— Целият ми телефон е в пяна за бръснене.
— Амбра ще идва ли на въпросното парти? — подпита го Матиас.
— Дочуване.
Том остави телефона, довърши бръсненето и си изплакна лицето. Увери се, че е обръснал всичко, сложи си афтършейв и замислено огледа отражението си.
Щом беше обещал да отиде, щеше да удържи на думата си. Но ако не се беше уговорил с Амбра за довечера, щеше да се изкуши да пропусне. От известно време не беше получавал истинска паническа атака, но да се среща с цял куп хора, да се подлага на избухващи бутилки шампанско и заслепяващи светкавици на фотоапарати… дали беше разумно? Не искаше да се изложи, особено пред Дейвид Хамар и Александър де ла Грип. Странно, но не се притесняваше кой знае колко дали няма да се изложи пред Амбра. Беше го виждала в неговата тревожност и той не се безпокоеше какво ли ще си помисли за него. Другите обаче…
Сложи гел на косата си и започна да се облича. Отдавна не беше носил костюм, но партито беше елегантно, а той не беше съвсем лишен от суетност. Махна етикета от костюма, сложи си ръчен часовник и новите копчета за ръкавели от черен обсидиан, които беше купил. Искаше да изглежда добре тази вечер. Заради Амбра.
Денят беше студен в Стокхолм, по-студено беше, отколкото в Кируна, колкото и да е странно. Термометърът приближаваше минус двайсет и духаше силно, затова той облече дебело яке върху костюма и взе в ръка ръчно шитите обувки, които си беше купил — когато стигнеше, щеше да смени тежките си ботуши. После пъхна под мишница огромния подарък, прибра телефона и портфейла си и излезе. В асансьора погледна часовника. Щеше да подрани. Добре. Мразеше да закъснява.
Когато Том спря волвото, паркингът пред „Русендалс тредгорд“ вече беше пълен. Скъпи марки, някои дори бяха с лични шофьори; край тях — цяла редица таксита. Дълги червени килими бяха разстлани в снега. Наоколо бяха поставени метални огнища, пълни с горящи цепеници, огньовете пускаха гейзери от искри в зимната нощ.
Има много хора, забеляза той, докато заключваше колата. Мъже в костюми и жени в дълги цветни рокли, дебели наметки и хартиени торби в ръце вървяха по червения килим, който водеше към мястото на събитието — една огромна оранжерия. Кристални полилеи и малки лампички осветяваха стъклената сграда в зимната нощ и тя приличаше на блестящ полюшващ се кораб, покрит с милиарди звезди. В зимния мраз се чуваше музика, носеше се мирис на храна.
Пред входа се беше образувала опашка и Том застана в края й, зачака търпеливо своя ред. Пред него стоеше елегантно семейство с дете, а отзад — двойка знаменитости, които на висок глас обсъждаха луксозната обстановка. Амбра беше казала, че ще дойде с такси, и той реши да не я притиска, затова сега стоеше сам-самичък сред двойки и семейства с деца.