— Да — каза кратко, все така вторачен в нея.
Амбра се смееше. Тази вечер изглеждаше като принцеса. Нямаше я напористата репортерка, изчезнала беше и ранимата млада жена. Жената, която стоеше срещу него с високи токове и впита рокля, с блестяща коса и изправен гръб, беше съвсем друга личност.
— Изглежда симпатична — подхвърли Дейвид неутрално.
Твърде неутрално. Том го изгледа с подозрение — наистина се подсмиваше.
— Какво си се ухилил? — изръмжа Том.
Дейвид го тупна по гърба.
— Нищо, нищо. Просто се радвам, че те виждам така. Като обикновен смъртен. — Той си пиеше бирата и май се забавляваше от сърце. — Може би не е зле да идеш да й кажеш здрасти. Вместо да стоиш тук и да се пулиш.
Том не помръдна. Амбра направи движение с нежната си ръка, китките й проблеснаха. Цялата блестеше.
Дейвид го потупа по рамото.
— Отивай, преди да си се пръснал. Но слушай…
— Да.
— Може би трябва да пробваш да се усмихваш. И да дишаш.
Том отблъсна ръката му. Но все пак си пое дъх.
И се усмихна. Беше му странно. Но го направи за Амбра.
48
Амбра кимаше, докато мъжът говореше. Не го познаваше, дори не запомни името му, но той знаеше коя е, беше се представил и сега бръщолевеше за себе си и за някакъв „супергорещ проект“.
Тя изобщо не го слушаше.
Някои хора имаха този навик. Впиваха се в нея веднага щом чуеха, че работи в „Афтонбладет“, с надеждата да получат безплатен пиар, като без прекъсване говорят за себе си. А браншът не работеше точно по този начин.
Тя обикновено дори не си правеше труда да се държи учтиво и да слуша, но в интерес на истината трудно ходеше с тези обувки, затова реши, че ще е по-лесно да стои на място и да се преструва, че слуша. А и беше в добро настроение, така че можеше малко да покима.
С тези обувки наистина беше много трудно и да се ходи, и да се стои, но тя се упражнява цялата седмица и макар да можеше много да се оплаква колко непрактични са десетсантиметровите токчета, трябваше да признае, че се чувстваше доста готина с тях. Някак влияеха на краката и на стойката й. Всеки път, когато зърнеше отражението си в някоя лъскава повърхност, установяваше, че всъщност изглежда доста приятно. А и ако се съди по това как мъжът — рекламист може би, или пък финансист, нещо свързано със „златни възможности“ и „нестандартно мислене“ — зяпаше гърдите й, явно тази вечер тя беше хит. Пърхаше с клепки, просто защото можеше. Мъжът беше самовлюбен, но и доста хубав, а тя беше пресушила първото питие и се чувстваше благосклонно разположена към целия свят.
Рекламистът-или-финансистът се оживи, развълнувано сложи длан върху ръката й и после продължи монолога за себе си. Тя реши да го остави да дърдори, докато намери Том. Мислеше за всичко, което каза Джил — че била красива, че роклята й отивала, че можела да получи, който мъж пожелае. А тя желаеше Том. Поглади с длан бедрото си и тънката синя коприна, хвана по-здраво сребристата си чантичка, провери маникюра си. Тази вечер беше хубава и привлекателна, макар и с много изкуствена помощ. Беше прекарала часове с фризьора на Джил, фризьора на звездите, при когото било невъзможно да си запазиш час. Беше използвал продукти, за чието съществуване тя дори не подозираше, и беше подстригал косата й кичур по кичур, за да може после да извърши някаква процедура с маша, пара и още продукти, която направи къдриците й и по-лъскави, и по-елегантни от когато и да било.
След фризьора се беше озовала при гримьора, където се сдоби с черни изразителни очи, матова кожа и лъскави устни. Изглеждаше супер, дори си помисли, че не иска никога да изтрива този грим.
Тъкмо се готвеше да зареже бърборкото, когато чу дълбок глас зад гърба си и буквално й се зави свят.
— Здравей! — каза Том.
Имаше невероятен глас, спокоен и плътен, сериозен и разумен.
Тя бавно се завъртя. Боже мили! Трудно й беше да не зяпне. Не само тя се беше наконтила тази вечер.
Том беше подстриган, носеше изключително хубав костюм и тъмна риза без вратовръзка. Ухаеше хубаво, аромат на афтършейв и природа, нови дрехи. И се беше… Амбра протегна ръка и докосна бузата му.
— Обръснал си се — промълви тя, хипнотизирана от съвсем различния му вид.
Изглеждаше по-млад, по-весел. Много, много по-хубав. Всъщност толкова хубав, че направо й омекнаха коленете.
Том хвана ръката й и я целуна.
— Доволна ли си? — попита и пак я целуна.
Целувката се разпространи с експресна скорост към всички ерогенни зони в тялото й и тя се усмихна. Ако беше от типа хора, които припадат, сега щеше да й се случи.