Елинор опря длан в гърдите му.
— Мислех, че ще се зарадваш, като ме видиш тук.
Той покри с ръка нейната.
— Радвам се.
Радваше се, нали? Всичко стана толкова бързо. Беше объркан.
— След като се премести чак в Кируна заради мен. Звънеше ми. Водехме такива приятни разговори. Взе Фрея. Мислех си… Том, бяхме заедно толкова години.
— Но Нилас…
— С теб сме имали проблеми и преди. Но накрая винаги се събирахме отново. Предадох те. Но сега съм тук. Наистина искам да опитаме още веднъж.
Том пак се загледа в Амбра. Мъжът беше изпънал ръка върху облегалката й. Амбра навеждаше глава към рамото му, смееха се. Том се извърна.
— Нямаш представа колко съм трогната, че се бори за мен през всичките тези месеци — продължи Елинор.
Том обаче беше изпуснал нишката. Беше горещо, той се потеше.
— Извинявай, какво каза?
— Ти се бори за мен през цялото време. Искаше да си ме върнеш, въпреки че те нараних. Нямаше да смея да го призная, ако не бях пила толкова много, но това ми достави удоволствие.
— Удоволствие ли? — Той се мъчеше да се съсредоточи.
Би трябвало да е щастлив, на седмото небе. Елинор беше при него и казваше, че иска да опитат отново.
Но той беше дошъл с Амбра. По дяволите, току-що правиха секс! Елинор не биваше да идва, мястото й беше в Кируна, на 1200 километра оттук. Подръпна яката на ризата си.
— Как е Фрея? — попита.
— Добре е, оставих я при съседите.
Тя отпусна глава на гърдите му. Косата й погъделичка носа му.
Той пак погледна към Амбра. Дявол да го вземе, колко близо седеше до онзи тип!
— Извинявай, че се появих така изневиделица. Наистина мислех, че ще ти хареса. Изобщо не ми хрумна друго. И не знаех, че Амбра ще е тук. Сбърках ли? — Елинор вдигна очи към него, изглеждаше отчаяна.
Том пак извърна поглед към бара. Вече не беше сигурен в нищо.
— Нищо лошо не си направила.
Вината беше негова, на никой друг. Но не можеше да се осланя на чувствата си. Беше обичал Елинор толкова дълго. А Амбра познаваше едва от няколко седмици. Тя беше страхотна, а сексът изумителен. Дали беше вманиачен по нея? Несъмнено, но дали нямаше и още нещо? Двамата не се познаваха, не и както се познаваше с Елинор. Амбра не беше жената, която той искаше, не можеше да бъде.
Елинор не се чувстваше добре и той трябваше да се погрижи за нея, нямаше друг избор. Освен това Амбра се държеше все едно изобщо не й пука за него. Погледна я. Сега пък тя и онзи тип се хранеха взаимно в устата. Забавляваха се и се смееха.
— Ох, Том! — Елинор издърпа ръката си с болезнена гримаса. — Ще ми счупиш ръката.
— Извинявай — каза той, опита се да откъсне очи от Амбра, но не успя.
Сякаш се намираше в ада. Не можеше да диша. От момента, в който срещна Амбра, се държеше импулсивно и нелогично, а това изобщо не му беше в характера. Пак дръпна яката на ризата си. По дяволите, тук не се диша!
— Не биваше да идвам. — Елинор почти плачеше. — И като дойдох, пих много, понеже се притеснявах, и сега ми е лошо. Прости ми. По-добре да си тръгвам.
Тя изглеждаше съсипана.
Та това беше Елинор, да му се не види! Жената, която се мъчеше да си върне от месеци. Която напусна Нилас заради него. Тя се нуждаеше от него. Трябваше да се погрижи за нея, това беше негова отговорност.
— Идвам с теб — реши.
Лицето й грейна от облекчение:
— Сигурен ли си? Дори няма къде да пренощувам, тръгнах просто така. Срам ме е.
— Ще пренощуваш при мен — предложи Том неохотно.
— О, благодаря ти! — Тя го прегърна.
Той отвърна с една ръка.
— Само първо да кажа довиждане.
Сбогува се с Дейвид. С Наталия. С Алекс и Изабел. Никой не каза нищо, но той знаеше, че се чудят какво става. Дойде с една жена, а си тръгваше с друга. Той се колебаеше, но беше по-добре да се свърши. Приближи към бара.
— Том! — извика Амбра.
Бузите й бяха зачервени, очите замъглени, но не изглеждаше кой знае колко тъжна, напротив, имаше вид, че се забавлява чудесно. Това би трябвало да успокои съвестта му.
Само че не се получи.
— Амбра, трябва да изпратя Елинор, не й е добре — каза той тихо, без да обръща внимание на мъжа, който слушаше разговора им невъзмутимо.
Тя натопи маслината в питието си, изяде я и после махна с клечката за зъби:
— Хубаво.
— Ще се оправиш ли сама, ако си тръгна?
Не искаше да я оставя. Искаше да обясни, че просто в момента Елинор се нуждае от него, че двамата имат да си изяснят много неща. Че тя на практика е неговото семейство. Преглътна, вече усещаше, че допуска грешка, искаше Амбра да го помоли да остане.
Но Амбра само го изгледа безразлично, леко вдигна облечените си в коприна рамене: