— Нали каза, че трябва да си отидеш?
Тя погледна въпросително мъжа, с когото беше говорила, и той кимна утвърдително:
— Да, така каза — потвърди той завалено.
Том едва не се поддаде на желанието да забие юмрук в лицето му.
Амбра пак се обърна към него:
— Щом трябва да тръгваш, тръгвай. Няма защо да ми искаш разрешение. Ти си голямо момче, прави каквото искаш. — Тя вдигна вежда и му се усмихна студено.
— Моля те, Амбра. Не знаех, че тя ще дойде. Съжалявам.
Тя отметна коса.
— Е, щом е така… Щом съжаляваш, всичко е наред.
Усмивката беше замръзнала и зелените очи проблясваха.
Беше ядосана. Не че я упрекваше. Но от друга страна, помисли си той самооправдателно, нима през последните часове тя не се беше усуквала около този тип, докато той утешаваше Елинор, говореше с нея, безпокоеше се? Нима всичко между тях означаваше толкова малко за нея? Та той още усещаше мириса й по пръстите си! Елинор беше част от живота му от много години, не можеше просто така да й обърне гръб, би трябвало Амбра да го разбира.
— Амбра… — започна той.
— Какво, Том? Какво искаш да ти кажа?
Тя слезе от бар стола, застана лице в лице с него и продължи толкова тихо, че едва я чуваше:
— Преди два часа прави секс с мен. Аз бях дамата ти тази вечер, аз. Тъй че щом казваш, че трябва да си тръгнеш с бившата си, направи го. Но не очаквай да ти дам медал за заслуги.
— Не разбираш. Ние…
— Напротив, много добре разбирам. Любовта на живота ти се появи и запърха с клепки и сега ще правиш каквото поиска от теб. — Тя сложи ръце на кръста си. — Между другото, запознай се с новия ми приятел Хенрик.
Мъжът се изправи и протегна десница. Том не му обърна внимание.
— С Елинор бяхме заедно… — поде той отново.
— Ако още веднъж повториш, че си бил с Елинор половината си живот, ще се разпищя.
— Ехо? — чу се гласът на Елинор зад гърба му.
Амбра се усмихна презрително.
Хенрик тежко отпусна ръка върху раменете й. Том пристъпи напред. Сякаш червена мъгла се спусна пред очите му, когато видя тази ръка, вече изобщо не мислеше.
Мъжът вдигна длан и Том се спря. Не че Хенрик можеше да представлява каквато и да било заплаха. Само да пожелаеше, Том можеше да го разкъса на парчета. Но успя да се укроти.
— Достатъчно, сега я остави на мира — нареди мъжът и пиянският му глас прозвуча остро.
— Моля те, нека си тръгваме. — Елинор го умоляваше и всичко беше напълно откачено, за секунда Том беше забравил, че тя е тук.
Погледна Амбра за последен път. Тя само по изгледа, стиснала зъби, и за миг останаха така. Свършено е, почувства той. Вината беше изцяло негова, но това не го успокояваше. Отвори уста да каже нещо, но нямаше какво и пак я затвори. Обърна се, хвана Елинор над лакътя и си проправи път през залата, без да поглежда встрани.
— Всичко наред ли е? — попита Елинор.
Той помисли за мъртвешки бледото лице на Амбра. За разказите й за многото пъти, в които са я изоставяли. За нощите им заедно, за това какво означаваше тя за него през последните седмици. Мислеше за всичко това. Но каза само:
— Всичко е наред.
50
На другата сутрин Амбра се събуди с махмурлук, който спокойно можеше да заеме първото място в класацията й „Най-ужасните махмурлуци в живота ми“.
Никога повече нямаше да близне алкохол, имаше нещо недостойно в това усещане.
Дори не смееше да завърти глава, не помнеше как се е прибрала вкъщи и имаше ужасното чувство, че може да е поканила… о, боже, дори не помнеше как му беше името. Фредрик? Патрик? Хенрик — точно така! Тя примигна и с усилие завъртя глава. Беше сама в леглото, слава богу. Да, вярно, с Хенрик се разделиха малко след като си тръгнаха от партито.
Амбра взе такси, плака по целия път от Юргорден до Стария град, плака в антрето, в банята и във възглавницата.
Сега не можеше дори да мига. Едва дишаше. Всичко й беше подпухнало.
Но и всичко беше приключило, така че нямаше значение как изглеждаше и как се чувстваше.
— Как мина купонът? — попита Джил, когато се обади малко след обяд.
От събуждането си Амбра пиеше всички възможни хапчета против главоболие, а сега лежеше на дивана и зяпаше „Капанът на лукса“.
Намали звука на телевизора и придърпа одеялото до брадичката си. Зъзнеше.
— Чудесно. Като изключим, че бившата на Том цъфна и той ме заряза и прекара вечерта с нея. Но иначе беше супер.
Джил мълчеше.
— Как се чувстваш? — попита накрая, съвсем тихо.
— Горе-долу.
Джил въздъхна.
— Правихте ли секс?