Амбра помисли за секса в тясната ниша пред огледалото.
Истината беше, че бе вълшебно. Нямаше по-подходяща дума. Начинът, по който Том я гледаше в огледалото, как я докосваше, тя беше почувствала, че са се сближили изключително много, не само физически, но и духовно. Все едно не беше просто секс. Но онова, което за нея беше магия, за Том е било просто физическо желание и удоволствие. Оставаше й само да се опита да се държи като зрял човек.
— Не — излъга.
Сестра й щеше да се възмути, а точно сега Амбра нямаше сили да търпи критики.
— Отнесъл се е с теб като с боклук — изсъска Джил.
— Да — съгласи се Амбра.
Джил имаше право, тя се беше самозаблудила.
— Искаш ли да знаеш аз какво мисля? — попита Джил.
Амбра усещаше, че не иска.
— Трябва по-бързо да се запознаеш с някой друг. И да го забравиш.
Изобщо не биваше да обсъжда Том с Джил. Съветите й бяха ужасни.
— Не усещаш ли колко отвратително звучи? Хората не са заменими, ти си луда.
— Може би. Но аз ли лежа вкъщи да се самосъжалявам? Не. Стегни се малко. Мъжете са идиоти.
— Аз съм идиотката — поклати глава Амбра.
По-добре, че се приключи толкова бързо, повтаряше си. Преди чувствата й да са станали още по-силни. Само дето чувствата й вече бяха силни и тя се чудеше колко още пъти ще издържи да я изоставят.
Изтегна се по гръб, зяпаше апатично в тавана на хола си.
— Носеше ли роклята? Обувките?
— Да му се не види, Джил, няма значение какво съм носела! Голямата му любов се появи и го погледна като безпомощна сърна и той ме заряза, без да му трепне окото.
— Някои мъже не могат да устоят на жена в нужда от помощ. Сигурно обожава да се прави на герой.
— Вероятно.
— Тези мачовци! Знаят, че момичетата ги харесват, и се възползват.
Амбра се зави презглава.
— Никой не се е възползвал от мен. Сама си го избрах. Но не ми се говори повече. Утре съм на работа — каза тя и затвори.
Трябва някак да си стъпи на краката, помисли си тя и се сви на кълбо на дивана. Плака под одеялото, докато пак й стана трудно да диша. Том позвъни веднъж, но тя му затвори и той не повтори опита. И по-добре, каза си.
Рано на другата сутрин Амбра започна новата си петдневна смяна. По единайсет часа дневно „Афтонбладет“ я притежаваше, можеше да я изпраща, където реши, да й нарежда да работи извънредно и да я командирова по целия свят.
Тя остави чантата си на стола, протегна се и се прозя. Редакцията изглеждаше както винаги. Сънени репортери, чистачи и супербодрата Грейс, която маршируваше из офиса в тясна пола, впито сако „Армани“ и обувки „Лубутен“.
Амбра си сипа кафе, сподави поредната прозявка и се опита да се посъживи. Още я мъчеше махмурлук, всичко й беше като в мъгла. Хенрик се беше обадил предния ден да види как се чувства. Той наистина беше добро момче. Как й се искаше да се интересува от него, да беше отговорил онзи път, когато му писа, да бяха излезли, да се бяха харесали, да ходеха. И сега може би щеше да бъде влюбена в него.
Тя облегна чело на дланта си. Как й се искаше изобщо да не беше стъпвала в Кируна, никога да не беше срещала Том! Може би пък някой ден, да речем след десет години, щеше да е благодарна, че го е срещнала. Но не и днес. Сега изпитваше единствено терзание, срам и празнота в гърдите, която твърде много напомняше за непоносима мъка.
Том пак беше звънял, но тя нямаше сили да говори с него.
Написа кратка дописка за някакво приложение за срещи, докато се питаше какво ли прави той. Дали е с Елинор? Дали още са в Стокхолм? Дали са правили секс? Докато четеше прессъобщението на ТТ, си мислеше как й се иска да иде да ги шпионира, да върши нещо, за да премахне тази отвратителна болка. Но разбира се, не направи нищо подобно, продължи да работи, да размишлява и да капсулира емоциите, доколкото бе възможно. Искаше й се да помоли Джил да пита Матиас дали знае нещо. Но и това не направи. Просто се опитваше да издържи.
Стегни се, Амбра.
След обяд провери пощата си, изтри всички хейтърски мейли — Лорд_Брутал беше особено противен днес — и накрая отговори на няколко любезни писма от читатели.
Докато зяпаше с празен поглед монитора, пристигна имейл от Карщен Лундквист, експерта по въпросите на сигурността. Боже, напълно го беше забравила!
В темата пишеше: Получих ново инфо, да поговорим? Тя дори не смогна да отговори, преди той да дойде при нея. Носеше панталон от рипсено кадифе, неизгладена риза и когато приближи, тя видя, че е обул един кафяв и един син чорап.
— Имаш ли време? — попита я.
Амбра му кимна да седне на стола срещу нея. Той сгъна длъгнестото си тяло и придърпа стола по-близо.