— Още ли те интересува Чад?
— Какво си открил? — поинтересува се тя, без да разкрива, че през последните дни изобщо не е помисляла за Чад.
— Онзи район, който обсъждахме? Изглежда, там е било извършено някакво нападение.
— Какво нападение?
— Говори се, че са дошли чуждестранни войници, изклали цивилно население, изнасилили жени. Ужасно.
Карщен се облегна назад и я изгледа с умислено изражение. Имаше още нещо, виждаше го на лицето му.
— Има връзка с шведска фирма за сигурност, което прави цялата история значително по-интересна, поне от наша гледна точка. Беше ме питала за шведските фирми за сигурност?
Амбра кимна, не можеше да продума. Дали хората на Том бяха избивали цивилни в Чад? Изнасилвали жени? Нали не можеше да е истина? Том й беше говорил за морала си, беше гарантирал, че никой невинен не е загинал, и тя му повярва. Дали е излъгал? В такъв случай колко африкански живота струваше животът на една шведска лекарка? Дали Изабел знаеше? Дейвид Хамар? Ако беше истина, тук имаше сензационна история.
Карщен продължи умислено:
— Направих някои проучвания. Изглежда, че хора от шведска фирма за сигурност наистина може да са се намирали в района по същото време. Предполагам, че вече се досещаш коя е фирмата.
— Кажи все пак.
Гласът й беше изтънял. Тя взе чашата си, допи последните ледени глътки кафе. А си беше въобразявала, че този ден не би могъл да стане по-ужасен. Грейс беше права — винаги може и по-лошо.
— „Лоудстар Секюрити Груп“ — изрече той.
Повдигаше й се.
Боже Господи!
Погледна Карщен, не знаеше какво да каже.
Трябваше да провери това. Разбира се, имаше много неясноти и догадки.
Но все пак.
Беше ужасяващо.
Том Лексингтън трябваше да е малоумен, за да си мисли, че тя не би могла да открие тази информация.
— Какви са източниците ти? — попита, все пак това беше изключително важен въпрос.
— Несигурни — призна той. — Много неща не са потвърдени. Затова исках да се посъветвам с теб. Не бих написал нищо, базирано само на това, но може би ти разполагаш с повече. — Той се изправи, изпъна дългите си ръце. — Трябва да вървя — каза и си отиде.
Амбра остана на място, опитваше се да анализира всички факти възможно най-обективно. Информацията беше несигурна, меко казано. Всякакви хора се стараеха да разпръскват дезинформация, особено пък в тази област. Нуждаеше се от второ мнение. Погледна Грейс.
— Може ли да поговорим на четири очи? Трябва ми съвет.
Седнаха в една от конферентните зали и тя разказа всичко на Грейс.
Освен че беше спала с Том, разбира се. И нито дума за срещите им. Нито за приема, сауната и Северното сияние. С други думи, разказа й почти всичко.
Грейс се облегна назад, загледа се в тавана и после заговори със затворени очи:
— Бивш шведски елитен войник, който първо е убивал и изнасилвал цивилни в чужбина, после е бил пленник? И шведка, освободена от похитители? Несъмнено звучи интересно. — Тя отвори очи и погледна Амбра. — Искаш ли да го напишеш? „Афтонбладет“ разкрива може би? Може да се получи страхотно. И между нас казано, точно от това се нуждаеш.
Да, Амбра си мислеше същото. Подобна история почти щеше да й гарантира мястото в „Разследвания“ и признанието на Дан Першон. Може би дори Голямата журналистическа награда.
— Но не съм сигурна, предпочитам да изчакам, докато науча повече.
— Окей — прие Грейс, свали краката си от масата и се изправи. — Но както казахме, звучи интересно.
— Слушай, Грейс, така и така говорим… — започна Амбра.
Грейс обаче явно се досети за какво става дума. Въздъхна тежко:
— Ако е пак за тази работа с приемните семейства — не, не и не.
— А ако намеря повече информация?
Амбра не можеше да се предаде, струваше й се по-важно от всичко останало.
Грейс махна разсеяно с ръка:
— Да, да, хубаво, тогава бихме могли да поговорим. А сега трябва да вървя. Ще ме интервюират за някое от онези идиотски шарени списания.
Амбра се върна на бюрото си и набързо написа статия за времето — запита се колко ли дописки за времето е написала през годините — и после, точно преди втората оперативка за деня, получи есемес. Беше от Елса:
Научи ли нещо за снимката, която ти пратих?
И това беше забравила напълно. Уф, ужасно е да си влюбен, отнема твърде много време! Как можа да забрави онези момиченца? Хвана я срам.
Още не.
Амбра отвори снимката, която Елса й беше изпратила преди няколко дни — непознатият мъж, с когото говореше Есаяс. Нещо я глождеше дълбоко в мозъка — къде беше виждала този човек и преди? Забарабани раздразнено с пръсти.