Отиде до кафе машината. Постоя там няколко минути да подслушва чуждите разговори. Помисли. Хрумна й нещо. Бързо се върна на бюрото си, сложи си хендсфрито и се обади на Хенрик Стол.
— Здравей! — поздрави я той топло. — Как си?
— Обаждам се по служебен въпрос — обясни тя смутено.
— Казвай.
Нещо, което той спомена, докато се наливаха, беше проникнало през алкохолните изпарения и сега изведнъж изскочи в съзнанието й.
— Не спомена ли, че имате модерна търсачка по изображения? Дали би могъл да ми помогнеш?
— Прати снимката и ще се погрижа.
— Сигурен ли си? Въпреки че сме конкуренти?
— Позволи ми да бъда твоят рицар на бял кон. На нас тук толкова рядко ни се удава възможност.
Амбра му препрати снимката. Вече отиваше на оперативната в три часа, когато пристигна отговорът:
Казва се Уно Алто. В интернет няма следа от него, но успяхме да направим търсене в дълбокия интернет и го намерихме. Оказа се екзорсист от Финландия.
В първия момент тя си помисли, че Хенрик се бъзика с нея. Но после отвори информацията, която беше приложил, прегледа я, докато другите сядаха по местата си. Беше истина. Уно Алто беше истински старовремски откачен лестадиански екзорсист. Който си общуваше с Есаяс. И тя си спомни къде го е виждала. На обявлението пред църквата. Всички предупредителни сирени завиха в главата й.
— Амбра? — чу гласа на Грейс настоятелно, явно беше задала въпрос.
— Извинявай, не те чух. — Тя се върна с мъка в действителността.
Оливер й хвърли злобен насмешлив поглед, докато Грейс повтаряше въпроса. Защо все попадаше в една смяна с Оливер Холм? В „Афтонбладет“ имаше безброй репортери, които никога не виждаше, не можеше ли Оливер да е сред тях?
Грейс я изгледа намусено и продължи оперативката. Говореха за заглавия, текстове и гледни точки, неща, които Амбра обикновено обичаше да обсъжда, но сега й беше трудно да се съсредоточи върху тях.
Оливер каканижеше за нещо, което искал да напише. Амбра се прозя, беше изтощена.
— Амбра? Ти имаш ли нещо? — Гласът на Грейс я стресна.
Като че ли беше почнала да клюма.
— Току-що научих, че в Кируна е пристигнал екзорсист. Искам да го проуча.
Грейс вдигна вежда.
Оливер изсумтя:
— Пак ли същата история? Нали вече се разправихме с един такъв?
Амбра го изгледа с най-убийствения си поглед. Сама знаеше, че не е в най-добрата си форма днес, че я измъчваха махмурлук, неприятни колеги и несподелена любов по някой, който можеше да се окаже откачен психопат — нямаше сили на всичкото отгоре да бъде мила с Оливер.
Трябваше да направи голям удар, иначе можеше да забрави за позицията в отдел „Разкрития“.
— Става дума за важна история за деца под заплаха — заяви тя с леден тон.
— Не можеш ли да ни разкажеш за Чад? — намеси се Грейс.
Амбра я погледна изненадано, поклати глава. Вече й беше казала, че иска да почака.
— Прекалено добро е, за да не се поразровим. Незаконно. Секретно. Точно това ни трябва, такъв тип статия. Все пак сме вечерен вестник.
— Само че не искам да го пиша, още не.
Беше прекалено несигурно, пълно със спекулации, почти мръсно. Същевременно беше супериронично, че тя може би жертваше кариерата си, за да не изобличи мъж, който се беше отнесъл така безсърдечно с чувствата й.
Ако Том и хората му бяха извършили онези нападения, естествено, трябваше да си получат заслуженото. Но засега информацията изобщо не беше потвърдена. А и тя не можеше да повярва, че Том може да е замесен в нещо подобно.
Оперативката приключи и всички напуснаха стаята, освен Оливер, който остана с Грейс. Амбра ги видя да разговарят оживено и си отиде с усещането, че пропуска нещо жизненоважно.
В момента, в който излезе от стаята, извади телефона.
Този път Лота вдигна веднага:
— Да? — каза тя рязко и хладно.
— Получихте ли съобщението ми? — попита Амбра.
В отговор чу дълга и дълбока въздишка.
— Помислих го за глупава шега. Екзорсист? Време е да се откажете.
— Вие сте длъжни да следите какво става с децата. Това променя ситуацията.
— Като изключим, че не съществуват екзорсисти.
— Мога да ви изпратя информацията, с която разполагам — предложи Амбра.
— Не, чуйте ме. Ако не престанете да ми звъните, ще се оплача от вас.
И с тези думи Лота тресна слушалката в ухото й.
През остатъка от следобеда Амбра писа статии, но тревогата стягаше гърдите й. Когато стана да си върви, Оливер още беше на бюрото си. Грейс се беше надвесила над него и разговаряха тихо.
Следващият ден премина по същия начин, освен че Том повече не се обади. Тя работи цял ден, после се прибра вкъщи. След това спа неспокойно, стана рано-рано, вървя пеш до работа в зимния студ. Прозя се, включи компютъра, пи кафе, провери какво става по света.