Един час цареше спокойствие.
В осем часа адът се отприщи.
Голямата новина на деня се появи с огромни, черни, убийствени букви.
ШВЕДСКИ НАЕМНИЦИ УБИВАТ ЦИВИЛНИ
ТЕРОРЪТ В ЧАД
Амбра го прочете и сбърчи чело. Не може да бъде!
Не!
Или…
Отвори статията. Прочете я с нарастваща паника. Та това беше нейната история! Само че с други думи. С ъгли, от които никога не би подходила. Груби думи, инсинуации, агресивни твърдения.
За Том. За „Лоудстар Секюрити Груп“. За тайни военни формирования, частни елитни войници. За оръжия и незаконни операции. И снимки, Господи, нейните снимки!
Амбра четеше, а сърцето й биеше толкова бързо, че сякаш щеше да се пръсне. Думите и фразите изскачаха пред нея като обвинителни показалци.
Лекарката Изабел де ла Грип отвлечена.
„Афтонбладет" потърсил Том Лексингтън за коментар.
Боже! Господи!
Статията беше подписана от Оливер Холм. Бяха му направили нов профил и снимка, забеляза тя, много по-големи от предишните. Неговото име беше изписано под репортажа. Но това бяха нейната информация, нейните снимки, нейната вина.
Беше същинска катастрофа.
Тя погледна към Грейс, която стоеше пред компютъра си, погълната от работа.
— Какво сте направили?
Все още частица от нея вярваше, че това е зловеща шега, злобен номер или пък кошмар.
— Оливер Холм поиска да напише статията. Писал е подобна и преди, имаше източник във Външно министерство, затова решихме да действаме. Ти каза, че не искаш, затова я дадох на него.
— Казах, че информацията не е потвърдена — изсъска Амбра колкото можеше по-остро, но накрая гласът й потрепери.
— Оливер говори с Карщен и прецени другояче. Искаше да напише статията, аз му дадох зелена светлина и цялата информация. Тя не е твоя собственост.
— Ами снимките?
Те си бяха нейни. Но нали беше изпразнила мобилния? Дали снимките се бяха озовали в служебния сървър? По дяволите!
Грейс впи черните си очи в нея — погледът на строгия шеф.
— Ти си направила тези снимки за вестника, Амбра, „Афтонбладет“ ги притежава. Оливер ги взе от служебния ти компютър. Но сме писали името ти под тях, спокойно.
Не това беше тревогата на Амбра.
Значи името й фигурираше в статия, която щеше да съсипе Том. Вече беше пусната на сайта, но това беше само началото, тя го знаеше. Имаше пълния потенциал да се развие до същинска медийна истерия, истинско клане. И жертвата щеше да бъде Том. Тя дори не беше сигурна от кое се бои най-много. Че информацията ще се окаже вярна, или че е измислица.
И двата варианта бяха катастрофални, но по различен начин. В девет часа телефоните започнаха да звънят. Медиите и новинарските агенции се бяха събудили и надушваха кръв.
Амбра искаше единствено да се скрие. А това дори не беше най-лошото.
Какво ще стане, когато Том прочете новината?
51
Том тъкмо беше излязъл от апартамента и отиваше да тренира, когато телефонът завибрира в джоба му. Обаждаха се от офиса. Той вдигна и в ухото му се развика нетипично развълнуваната Йохана Скот. Около нея се чуваха високи гласове, което само по себе си беше необичайно. „Лоудстар Секюрити Груп“ беше известна с дискретността и спокойствието си. Том никога не беше чувал някой дори да повишава тон, те бяха професионалисти, хората ги слушаха и без да крещят.
— Видя ли вестниците? — попита Йохана.
— Не. Какво е станало?
— „Афтонбладет“ ни унищожава.
Той се закова на място.
— Какво?
— Тук всички са полудели — каза Йохана. Гласът й почти трепереше.
— Идвам.
— Да, няма да е лошо — рече тя и затвори без дума повече.
Двайсет минути по-късно Том пристигна в офиса, по-ядосан от когато и да било в живота си. Беше отворил aftonbladet.se още преди да се качи в колата, принуди се да спре звука на телефона, но докато шофираше, слушаше новините. Съобщиха накратко и за тях. Безумство. Значи с това се беше занимавала Амбра в последните дни, вместо да отговори на обажданията му.
— Обсадени сме отвсякъде — започна Йохана, когато той влезе в офиса.
Телефони звъняха от всички страни, служителите говореха един през друг, беше ужасно шумно. Хора, които бяха участвали в битки, бяха работили при най-тежките условия, които човек може да си представи, изглеждаха измъчени.
— Но това не е най-лошото — продължи Йохана с гневна бръчка между веждите.
— Клиентите напускат? — попита Том.
Тя кимна:
— Това също. Но по-лошото е, че се наложи да прекъснем операция в Хаити. Вече не можехме да гарантираме безопасността им.