— Слушай сега. Когато свидетелствах срещу теб — преди сто години, — взех решение да защитя екипа. Нямаше да преживеем подобен скандал. Помолиха ме да го направя.
Том се вторачи в него:
— Но защо не ме предупреди?
Матиас въздъхна дълбоко.
— Том, предупредих те, няколко пъти. Но ти не слушаше. Понякога, когато си наранен или засегнат, не чуваш. Беше твърдо решен да се чувстваш предаден. И беше предаден, знам го. Но го направих заради взвода. Вярвам, че ти би постъпил по същия начин,
— Не, никога не бих те предал. По дяволите, бях готов да умра за теб, за хората си!
Матиас пъхна един орех в уста, бавно го сдъвка.
— Винаги си си падал по драматизма. Знам, че би жертвал живота си за другарите си. Аз също, или поне за теб. Но ако се налага да предадеш един приятел, за да спасиш много хора? Помисли върху това. Освен това при теб всичко се нареди, а и минаха много години. Кога ще го забравиш?
— Изкарваш ме страшно злопаметен тип.
Том никога не бе допускал, че е злопаметен.
— Понякога наистина си такъв — заяви Матиас спокойно. Том надигна бирата.
— Ти излъга. — Не можеше да не го каже.
— В нашия бранш се лъже.
— Предаде ме.
— Заради екипа. Ти правиш същото всеки ден. Жертваш индивида заради колектива. Ти си един от най-добрите хора, които познавам. Знаеш разликата между правилно и грешно, имаш идеали, постъпваш както е редно, без да чакаш благодарности, бориш се за един по-добър свят.
— Но?
— Понякога си прекалено самодоволен.
Том се облегна на стената. Гледаше Матиас и усещаше как се огъва. Наистина ли беше самодоволен, уверен в собствените си морални принципи?
— Не знам дали мога да простя — промълви.
— Разбира се, че можеш. Просто трябва да го решиш.
— Така или иначе, сега не мога да мисля за това, имам си по-належащи проблеми.
— Вестникът ли? Майната му. Ще затихне.
Донесоха храната им, големи бургери с пържени картофи.
Матиас поръча по още една бира. Почакаха, докато пак ги оставиха сами.
Беше приятно да си седи така. Матиас му беше липсвал; много повече, отколкото бе съзнавал. Дали да не поразмисли върху думите му? Дали можеше да реши да продължи напред, да се застави да забрави?
Ядяха и говореха празни приказки, оказа се изненадващо лесно да си върнат старите отношения. Да се отпуснат. Да бъдат приятели.
— Вкусно е — въздъхна Том и погледна приятеля си.
Нещо тежеше на сърцето на Матиас, личеше си. Той поръча още по една бира, чакаше.
— Чудя се за нещо — проговори Матиас след малко и потвърди подозренията му.
— Какво?
— Вътрешна операция.
— Военна ли? — попита Том.
Много време беше минало, откакто Матиас не беше участвал в мисия на терен.
Сега той сбърчи вежди:
— Не точно. Обмислям операция срещу шведски интернет хейтъри.
— Лично ли ще я водиш?
— Да.
— На терен?
— Да.
Нещо не се връзваше.
— Ти и новият ти екип?
— Не, това е частна инициатива.
— От чия страна?
— От моя.
Том впи в Матиас проницателния си поглед.
— За одобрена отгоре операция ли говорим? — попита накрая.
Матиас поклати глава. Не отмести очи от неговите.
— Законно ли е? — Том се досещаше за отговора. Но против волята си изпитваше любопитство.
— Ни най-малко.
— За колко голям екип говорим?
— Ти как смяташ?
Том не можеше да се въздържи, старите инстинкти се пробудиха. Двамата го бяха правили и преди — специални операции вътре в страната. Само че никога без законът да е на тяхна страна.
— За какво точно говорим?
— Ще раздам правосъдие. Локализирах няколко от най-опасните интернет тролове в Швеция. Заплашват и тормозят, преди всичко жени, жестоко.
— Звучи ми като работа за полицията. Военните не се занимават с полицейски задачи.
Матиас махна с ръка:
— Полицията пропиля шанса си. Затварят всички подобни случаи поради липса на доказателства или пък на ресурси. Но аз имам адресите, знам кои са. На практика е милосърдие да се разправим с тях. Нашата работа е да защитаваме демокрацията, не да я практикуваме.
— Сами не можем да раздаваме правосъдие.
— Е, вярно е.
Том мълчеше. Идеята беше привлекателна, трябваше да го признае.
— Каква е целта на операцията?
— Само да ги сплашим достатъчно, че да напълнят гащите. И да престанат.
— Нещо като общественополезен труд, така ли?
— Именно.
— Малък екип. Един да пази, един да шофира. И ние.
— Да. Мисля, че едно от имената силно ще те заинтригува. Един тип, който го прави от години. Освен всичко останало, тормози и няколко журналистки. Не поства нищо със собственото си име, но е много активен във форумите и има няколко затворени профила във фейсбук. Бих казал, че представлява реална заплаха срещу демокрацията.