Какво ли правеха Том и Елинор от петък насам? Дали се бяха любили и смели заедно? Приказвали и се закачали? Може би отново се бяха сгодили. Сега даже може да си седят и заедно да я мразят. Тези мисли бяха мисленият еквивалент на това да човърка с пръст в отворена рана, причиняваха й още по-жестока болка.
Толкова беше ядосан! Би следвало тя също да е ядосана. Така и беше, но преди всичко тъгуваше.
АМБРА ВИНТЕР ИЗОСТАВЕНА ОТНОВО
НИКОЙ НЕЯ ИСКА
Това беше заглавието на нейния живот.
53
Матиас мислеше за Джил. Постоянно. Обаждаше й се всеки ден, откакто беше отишъл в къщата й. Отначало под претекст, че иска да провери как се чувства след уплахата, полицията и целия цирк. Но на третата вечер Джил твърдо заяви, че вече се е възстановила, затова оттогава той й звънеше просто защото му харесваше да разговаря с нея.
Даже един път излязоха заедно да хапнат, той я заведе в любимата си кръчма в Йостермалм, затова можеше да каже, че вече са гаджета. Онази вечер не правиха секс, но желанието се усещаше.
От доста време в живота му нямаше жена, а много харесваше Джил. И сякаш бяха горе-долу в една и съща фаза на живота си — ангажирани, опитни, целенасочени. Въпросът беше само как се вписваше тя в строгите правила на любовния му живот. Той съзнаваше, че са малко особени. Но никоя досега не се беше оплакала.
Отвори компютъра, включи скайп и й позвъни. Онази вечер тя сама бе предложила да пробват скайп. Отначало той, по рефлекс, беше отказал.
— Никак не ми е приятно да оставям дигитални следи по този начин.
Джил избухна в бурен смях и каза нещо в смисъл, че от шведското разузнаване вероятно имат по-интересни разговори за подслушване. И, разбира се, стана нейното.
Лицето й се появи на екрана. Беше облечена в бяло, тъмната й коса се спускаше по раменете, устните блестяха и беше красива като на корица на „Вог“. Харесваше му да я гледа, докато говорят, трябваше да го признае.
— Как си? — попита той, видя хотелската стая зад нея, стори му се, че забелязва Гьотеборг на фона, знаеше, че тя се намира на западния бряг.
— Уморена. Пристигнахме сутринта и цял ден имах срещи с различни сътрудници.
— „Пристигнахме“? — Матиас отпусна вратовръзката си и се облегна назад в работния стол.
Около Джил винаги имаше цял куп хора, той не разбираше как издържа.
— Пиарът ми, асистентът ми Лудвиг, мениджърът ми, един представител на звукозаписната компания и още някои, които вече забравих. С мен винаги има сто души, които имат точно мнение какво трябва да правя. Те са екипът ми.
— Ти май си единствената ми позната със собствен екип.
Тя се засмя.
— А ти какво правиш?
— Мисля за теб — отговори той искрено.
Тя му се усмихна и Матиас неусетно отвърна с широка, неизискана вълча усмивка. Гърдите й се очертаваха под бялата блуза. Очите му се задържаха върху златистата кожа на деколтето.
— Утре съм в Стокхолм, да се видим? — предложи тя.
— Тъкмо смятах аз да го кажа. Канен съм на откриване на изложба, искаш ли да дойдеш?
Тя сякаш се колебаеше.
— Ако предпочиташ, може да правим нещо друго.
— Не, не, да идем на изложбата.
На другата вечер Матиас търсеше подходяща риза за срещата си с Джил. Всеки път, като затвореше очи, долавяше дрезгавия й смях, топлия й аромат. Според изчисленията му им оставаха поне месец, месец и половина да се наслаждават на компанията си.
С други думи, предостатъчно време.
Той подбра дрехите си старателно, обръсна се, очакваше приятно и интелигентно прекарване в компанията на красива жена. Всъщност нещо повече от това — чакаше с нетърпение да се види с Джил. Да чуе каква е била седмицата й, да слуша забавните й истории, да потъва в смеха й, да се наслаждава на непринуденото й поведение. Може би да я целуне? Мисълта да я съблазни, бавно и нежно, да я види как му се отдава, го изпълни с желание. Цялата тази златиста кожа, меки извивки, меко казано, пищен бюст. Той спря, представи си се с Джил в леглото. Дали беше страстна? Или може би сдържана? Някои жени, които се правеха на толкова открито сексуални, в личния живот се оказваха парадоксално срамежливи.
Той хвърли последен поглед към огледалото и излезе. Стига Джил да искаше, той с най-голямо удоволствие щеше да пренесе връзката им на следващото ниво.
Джил си сложи лещите, мигна няколко пъти и вече виждаше добре. Припряно среса косата си, вече скъсена, завъртя глава на всички страни. Днес реши да махне екстеншъните и на всичко отгоре позволи на фризьора да отреже доста от гривата й. Сега имаше мека вълниста прическа, която стигаше малко над раменете. Беше хубава модерна фризура, но за съжаление я състаряваше. Тя самата я беше харесала, поне през първия час. Но от звукозаписната компания полудяха, като я видяха. Настояха да се върне към предишния си имидж.