Тя им отговори язвително, отказваше да я командорят тези типове, тези мръсни паразити; вътрешно обаче паниката се надигна. Бяха прави. Изглеждаше по-стара. Или по-точно, изглеждаше на истинската си възраст.
Знаеше, че е неразумно, но прочете коментарите в инстаграм, където беше качила снимка с новата си прическа. Много от феновете й я одобряваха и правеха комплименти, но злобните коментари я тормозеха, полепваха като черни сажди в душата й.
Изглеждаш стара.
Вместо това си покажи циците.
Жалка си.
И така нататък. Чувстваше се страшно уязвима, не можеше да го разбере, обикновено тези неща не й правеха впечатление. Да не би мензисът да й дойде скоро? Впи поглед в отражението си в огледалото, насила изви устни. Беше го чела в „Ел“. Ако се усмихваш, се развеселяваш. Ако мислиш позитивно, ако виждаш решение вместо проблеми, визуализираш успеха, отстояваш си мнението и други подобни глупости, всичко това се сбъдва.
Тя продължи да се усмихва, докато бузите я заболяха. Но не това беше болезненото й място, осъзна изведнъж.
Не й харесваше, че мисли толкова много за Матиас.
Не й харесваше, че той има власт над нея по този начин. Как само сравняваше всички други мъже с него, чакаше с нетърпение да й се обади, да се видят в скайп! Трябваше да си възвърне контрола над ситуацията, помисли си тя, докато започваше да се гримира. Първоначалното й намерение беше да си сложи дискретен грим, понеже Матиас го предпочиташе. Вторачи се в отражението си. Стегни се, Джил Лопес. Намаца се здравата — сенки, спирала, много руж. Още веднъж се изгледа строго в огледалото. Не си загубвай ума по Матиас.
Но въпреки това облече същата рокля като онази вечер, когато вечеряха с Том и Амбра, спомни си как Матиас я изпиваше с поглед. Взе си ключовете, включи алармата на къщата и тръгна към чакащото такси.
Когато Джил слезе от колата пред Музея на модерното изкуство, настроението й се беше оправило и усмивката, която пусна на Матиас, беше искрена. Той също се усмихна, целуна я по бузата, ухаеше хубаво и изглеждаше безупречно. Тя може да се контролира, мина му през ума. Матиас беше просто един мъж, а тя умееше да се справя с мъжете.
— Страшно е елегантна — погледна прическата й възхитено.
— Благодаря ти. Често ли идваш тук?
Тя самата никога не беше стъпвала в музея, никога не беше виждала смисъл.
— Миналата седмица видях изложбата на Клее. Ти ходи ли? Иначе идвам от време на време. Да се образовам.
— Естествено — кимна тя, нямаше намерение да разкрива, че не знае кой е Клее.
Във фоайето беше пълно с хора, повечето значително по-възрастни от нея. Атмосферата не беше особено тържествена. Тя нагласи шала си, гривните около китките й издрънчаха и някой се обърна и я изгледа учудено.
— Какви са тези хора?
Боже, някои от жените дори не бяха гримирани!
Матиас й подаде пластмасова чашка с бяло вино.
— Културни дейци, университетски преподаватели, критици, предполагам. Можем да си вървим, ако ти е скучно.
— Не, не, много си падам по културния елит — промърмори тя и отпи от виното.
Матиас поздрави някаква двойка, която познаваше. Сериозни сиви възрастни хора, които разговаряха с тихи културни гласове. Поздравиха Джил учтиво, но изглежда, не знаеха коя е. Тя взе още една пластмасова чашка, опита се да следи дискусията, която май се водеше за някаква книга. Или пиеса. Или две книги, написани от хора, които се мразели помежду си.
Не беше съвсем сигурна. Пресуши чашата. Нито една знаменитост, доколкото виждаше, и нито един човек под трийсет и пет години. Чувстваше се като плашило с високите си токове, бижутата и начервените устни.
Матиас се ръкува с още един мъж и съпругата му, жена с къси нокти и грозни дрехи, която направо сви устни, като видя Джил. Никой не беше свивал устни насреща й от много години.
— Вчера бяхме в „Бервалдхален“. На цигулковия концерт.
— Пяла съм в „Бервалдхален“ — обади се Джил.
В отговор получи неразбиращ поглед, след което останалите си продължиха разговора за Брамс и Дворжак, все едно тя не съществуваше. Джил се протегна към поредната чаша.
— Това ти е трета чаша — прошепна Матиас.
— И?
— Няма ли първо да хапнеш нещо?
— Защо?
Матиас се извини, хвана я под ръка и я поведе към една маса.